„При част от пациентите, заразени с вируса, беше установено, че има много бурна реакция на имунната система, при която се променят групите клетки, които реагират – тези, които се занимават с т.нар. придобит имунен отговор. Имаше пациенти с много намалени клетки, а със свръхреакция. В същото още китайските изследователи бяха установили, че има свръхативиране на клетки от имунната система, които се занимават с т. нар. първичен отговор“.
Проф. Хайрабедян обясни, че имунната система най-общо има два аспекта на реакция – вродената реакция, при която еволюционно заложено се разпознават различни сигнали за опасност или за зараза. Учените от БАН работят и върху сложна сигнална система с рецептори, които подават сигнали към имунната система и върху ефекторна част – когато клетката „реши“ , че има опасност (например бактерия или вирус). Тези два сигнала се натрупват и при преминаване на определен праг имунната система активира ензимна система, наречена казпаза. Така може да отделя сигнали за възпаление, т.е. да „извика“ съседни клетки или да доведе директно до клетъчна смърт.
„Това са различни етапи на отговор. Всяка клетка, която е заразена с вирус, има механизми, по които се опитва да „покаже“ на имунната система, че е заразена. Ако клетка от имунната система разпознае този вид сигнал, трябва да може да реагира - обикновено като убие заразената клетка или други клетки създадат антитела“.
Учените от института на БАН са започнали изследването на този белтъчния комплекс, за да установят как се стига до стерилитет при мъжа по имунен механизъм.
„При увреждане на клетки в репродуктивния тракт, които имат за задача да поддържат имунотолерантна среда, т.е. постоянно да отделят фактори, с които потискат имунния отговор. На практика е парадоксално да се очаква, че те ще направят възпалителен отговор. Ние доказахме първи, че тази система я има, че работи и може да бъде активирана. Две години по-късно в института Макс Планк доказаха и потвърдиха нашите данни“.
Тази система „служи“ за това да „разбира“ дали клетките са увредени и да реагира. С напредване на възрастта, наличие на съпътстващи заболявания или при наличие на генетично предразположение при някои пациенти, тази система може да реагира прекалено силно и да убива самите клетки, които активира.
Проф. Хайрабедян посочи, че при тежкия остър респираторен синдром, познат у нас като ТОРС или SARS-CoV (инфекцията с коронавирус, регистрирана за първи път в периода 2002 -2003 г.), също са изследвани белтъци, за които е доказано, че могат да активират инфламазомата. При SARS-CoV-2, който причинява COVID-19, има много голяма разлика в два протеина - те са мутирали и могат да имат много по-силен ефект.
Притеснително при тази свръх реакция, когато се активира инфламазомата, е, че тя, освен в имунната система, може да се активира и в белия дроб, обясни ученият:
„Това води до феномен, наречен пироптоза (от думата „пирос“, която на гръцки означава „огън“). До преди няколко години се считаше, че тази система е характерна само за имунната система. Когато се активира инфламазомата в белодробни и прилежащите към тях съдови клетки и те получат пироптоза, системата прави малки порички в мембраната на клетките и те буквално се пръскат, т .е. умират. А ако в белия дроб и капилярите има масова смърт на клетки, които се разпукват рязко, не може да „мине“ макрофаг или неутрофилна клетка (които са част от имунната система) и да ги изконсумира… По този начин се стига до много по-драстично възпаление – това, което се открива при пациентите с Covid-19 са микротромбози в малките съдове на белия дроб, за съжаление и в големите съдове“.
В момента учените от Института по биология и имунология на размножаването на БАН правят модел, които имитира бариерата между въздушната среда и капилярите, за да имитират максимално добре човешкия бял дроб.
Ученият посочи, че механизмът на това как SARS-CoV-2 активира инфламазомата все още не е проучен добре. Важно е да се установи и кои мутации какви части от генома на вируса засягат. Механизмът, по който този вирус уврежда клетките (патогенезата) е важен не само за създаване на ваксина, но и за текущата терапия на пациентите, посочи проф. Хайрабедян.
По думите му, при инфекции със свински грип също са регистрирани случаи на цитокинова буря. Т.е. отделяне на много цитокини - молекулни медиатори на възпалението, които отдават сигнал от една клетка на друга за възникнало възпаление.
Проучванията за възможностите за въздействие върху инфламазомата продължават. До момента няма медикамент, който директно да я блокира, а свръх активацията й се наблюдава и при други заболявания – болестта на Кавазаки, болестта на Алцхаймер, при диабет и при туморни заболявания.
Още за проучванията на учените, за случващото се в клетките на белия дроб и кръвоносните съдове при инфекция с Covid-19, както и за влиянието на инфламазомата върху други заболявания– чуйте в разговора с проф. Сорен Хайрабедян!
(Снимка: Сп. "Българска наука")
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...