Пет години напусто Елин Пелин ухажва студентка
Писателят водел ломската си изгора в кафене „Принцеса” на ъгъла на „Раковска”и „Славейков”
Бохемът Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) през целия си живот ухажва млади и красиви момичета и заради веселия си нрав и умелите жестове, често среща взаимност. Но при късното си влюбване в студентката от консерваторията Еленка Белчева, удря на камък.
Двамата се срещат през 1935 г. на „соаре”. Така по онова време наричат шумните партита, на които се веселят, пият и танцуват по-личните люде от София. Пелинко, както му викат приятелите, е на 58 г., известен писател, близък приятел на цар Борис Трети. А Ленчето е обикновено 21-годишно момиче от Лом. Тя попада в бохемската компания покрай вуйчото на приятелката си, Екатерина Ванкова, с която делят обща квартира. (Дружката й по-късно ще стане една от най-обичаните изпълнителки на шлагери, чиито песни всеки ден звучат по радио София).
Елин Пелин безутешно въздиша по младата и красива студентка, докато тя вижда в него изповедник и благ чичо, а не обект на желанието.
Легендата разказва, че когато ги запознали, с цялото простодушие на девойче от малък град, Еленка възкликнала „Ама вие не сте ли умрял?!”. Чуруликайки, тя чистодърдечно му признала, че си го представяла като отдавна отишъл си от този свят поне стогодишен старец и погъделичкала егото му с учудването, че е толкова млад и елегантен.
До края на вечерта Елин Пелин знае всичко за бъдещата си изгора. Тя му разказва кратичкото си житие-битие. От време на време си поплаква колко тъжи за родителите си в Лом. Галантният писател й предлага да й стане настойник в големия град не без задни мисли. А когато при следващата им среща чува чудесното й драматично сопрано, вече е влюбен до уши.
Колко злополучно за Елин Пелин се развива платоничната история и какви са другите похождения на писателя – чуйте сами:
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..