За слабите стратегически решения във ВСВ и последиците от тях

публикувано на 08.09.21 в 13:17

Снимка: Лили Големинова

Гриша Атанасов - преводач и преподавател по “Книгоиздаване” в Софийския университет

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На българския книжен пазар вече може да бъде намерена книгата “Големите грешки на Втората световна война” под редакцията на Жан Лопес и Оливие Виевиорка.

“Това е една своеобразна много силна поредица на Издателство “Сиела” с исторически книги”, казва Гриша Атанасов - преводач и преподавател по “Книгоиздаване” в Софийския университет.

По думите му Франция има много силна историческа традиция не само в историческите изследвания, а и в поднасянето на популярни исторически книги за широката публика и това е една такава книга.

“Тя взема двамата видни историци Жан Лопес и Оливие Виевиорка, които събират един екип от още 20-тина млади, стари и по-утвърдени от Оксфорд и френски университети историци, и си поставят за задача да погледнат по по-особен начин към Втората Световна война”, разказва Гриша Атанасов.

Така сформираният екип от видни историци, който да търси грешките във Втората световна война както на победителите, така и на победените. Под грешка те разбират такова стратегическо решение, предприемането на такава операция или маневра, които вместо да доведат до успех на съответната сила, водят до провал, катастрофа, до проточване на войната, до повече жертви.

Примери за това са умиротворяването на Хитлер преди войната (отстъпките, които се правят пред него на Мюнхенската конференция) и още преди това от 30-те години, когато британците и французите смятат, че Хитлер може да спре, да се умиротвори и да се избегне войната, но знаем, че това не се случва.

“Историците обичат да казват, че в историята няма условно наклонение, няма “Какво би станало, ако…”, но аз си мисля, че това е една човешка склонност, да разсъждаваме така”, казва Гриша Атанасов.

За него, като преводач, винаги е стоял въпросът как ще бъде възприет преводът от българската публика, какво би трябвало да се обясни на българската аудитория под линия или по друг начин.

“Това е един вечен спор в превода. В западната традиция например никак не обичат бележките под линия. В художествената литература и ще ги срещнете много рядко. Докато в българските книги сме свикнали с бележките под линия”, коментира той.

Повече за новата книга и нейния преводач чуйте в разговора на Лили Големинова.