Отговорът на подобни въпроси изисква наличието на дългосрочен индекс на цените, свързващ различните исторически периоди, казват те. В предаването „Радиокафе“ доц. Ралица Симеонова-Ганева от Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и доц. Мартин Иванов от Философския факултет разказаха, че цените отпреди толкова години са инструмент да разберем как са живели нашите баби и дядовци.
„Какво са купували, тъй като сега темата за инфлацията е много популярна, но начинът да бъде пресметнат този индекс, който ние направихме, е да се съберат цени – година по година и да се провери какъв е бюджетът, консумацията, теглата, какъв дял от нашите разходи отиват за храна, облекло, за алкохол и цигари, за транспорт и т.н., да им придадем тези тегла, съобразно нашите бюджети и да достигнем до един извод. В периода, в който има свободна Българска държава, нещата стават много по-лесни“, каза доц. Мартин Иванов.
Така например, те правят изчисления за периода 1750-2020 г., както за номиналните изменения на цените, така и за динамиката на реалните цени на някои ключови стоки.
На тази база те установяват, че за периода 1914-1944 г., цените нарастват с над 46 пъти, от 1944-1989 г., цените нарастват с близо 4 пъти, а за периода 1990-2020 г., цените нарастват с над 3800 пъти.
Доц. Ралица Симеонова-Ганева казва, че конструирането на подобен индекс е дълъг и трудоемък процес. Поради тази причина подобни проучвания са изключително редки в международната научна литература. Затова работят в екип от трима души и експертизата е съчетана от историческа, социологическа, икономическа и статистическа гледна точка.
„Това са много сложни процеси, предизвикателни за измерване, трудно се набавя информация за периода преди Освобождението, има методологични трудности. Ние се фокусирахме върху измерването на инфлацията, на динамиката на цените. Конструирахме единен индекс за всичките тези 250 години, за да можем да сравним цените. Трябваше да вземем предвид и паричните реформи. На практика една цена от 1985 г. не е приложима към съвремието“, обясни доц. Ралица Симеонова-Ганева.
Тя добави, че през 1985 г., килограм, бял хляб е бил с цена от 0,40 лв., но ако цената му се е била увеличила, следвайки общото повишаване на цените в страната, през 2020 г. е щял да струва 2,40 лв.. Доц. Ганева уточни, че през 2020 г. белият хляб е бил с цена от 1,65 лв. Това отговаря на въпроса дали хлябът е бил по-евтин по време на комунистическия режим в сравнение с предходните и следващите десетилетия. Отговорът, според тях е „не“.
По отношение на дарителството за изследвания период, експертите установяват, че дарението на Евлоги и Христо Георгиеви за Софийския университет в размер на 13 млн. лева през 1911 г., в днешни пари се равнява на 602 млн. лева.
„Очевидно братята Евлоги и Христо Георгиеви са били сред най-богатите хора в Европа, очевидно са били и сред най-големите филантропи…Има много дарители до Втората световна война, като има значение годината на дарението. Дарителите са много на брой, но най-открояващият се е Димитър Ценов, който прави дарението за Свищовското висше икономическо училище. Там дарението е 1 милиард и 700 хил. лева“, каза доц. Ралица Симеонова-Ганева.
Какво сочат останалите данни от проучването на доц. Ралица Симеонова-Ганева, доц. Мартин Иванов и доц. Калоян Ганев, можете да чуете в интервюто на Лили Големинова.
В рамките на кампанията на на Фондация BCause #ЩедриятВторник, Фондация "Глобални библиотеки България" организира акция през днешния ден за събиране на книги, които ще достигнат до библиотеки в малките населени места. “Нашият призив е в рамките на деня, но може и един-два дни след това, който се чувства ангажиран с каузата на четенето и грамотността,..
Пазарът на труда на национално ниво остава без значителни промени, сочат новопубликуваните данни за регистрираната в бюрата по труда безработицата през 2023 г. В общините текат различни процеси, като данните показват запазване на много големите разлики между силните регионални икономики и по-слабо развитите части на страната. Забелязва се..
Българската национална филмотека за четвърта поредна година се присъединява към "Сезон на класическия филм", с излъчването на дигитално реставрираната кино творба на режисьора Рангел Вълчанов "Слънцето и сянката" (1962 г.). “Това е един много голям международен проект, в който българското кино участва с филми от своята съкровищница, които чрез..
Прекрасната българска певица и преподавател Румяна Коцева разказа в преданавето "Радиокафе“ за поредицата от концерти, озаглавени "Вечните коледни песни на български език“, които осъществява съвместно с музикантите от “Симфониета“ Шумен, под диригентството на Маестро Славил Димитров. Преди време в своя пети самостоятелен албум тя събра точно..
За втора поредна година в столичното село Лозен ще се проведе Коледният фестивал "Люта Коледа във фермата". Събитието Sofia Chilli Fest ще се проведе на 7, 8, 14 и 15 декември. “Първият фестивал беше много успешен и много трудоемък, защото тогава трябваше да се преборим с преобразуването на тази трансформация от летен към зимен сезон и да преобразуваме..
Пистите в трите големи зимни курорта в България – Боровец, Банско и Пампорово, са добре заснежени две седмици преди официалния старт на сезона, съобщава БГНЕС. Най-старият курорт у нас - Боровец , стартира сезона на 15 декември. Добра основа сняг е натрупало на Мартинови бараки на 1655 метра над морска височина. Изглежда добре заснежено и по все..
На референдума , който беше проведен на 17 ноември в община Казанлък , не достигнаха гласовете (40%), за да се вземе под внимание резултатът (гласуваха само 14 на сто), но от Фондация "Проект Бузлуджа" виждат и нещо позитивно . На въпроса "Подкрепяте ли Община Казанлък да получи и ползва безвъзмездно имот - частна държавна собственост..