Той е художник, поет, свири на китара, пее, снимал се е и в киното.
От ранна възраст се занимава с рисуване, вдъхновен от своята баба, която е художник.
"Сигурно над хиляда картини съм виждал от нея, невероятно продуктивен и дълбок човек. Започнах с рисуване на икони, тя е доста религиозен човек и започнахме да рисуваме Св. Мина, Младенеца и тогава се запознах с маслените бои. За мен това беше времето, в което аз съществувах и бях щастлив", споделя Милен Пенев –Миленски.
Разказва, че продължава с изобразителното изкуство до ден-днешен:
"Всеки ден, ако не намеря време правя време, събуждам се преди работа за да рисувам, вкарвам любов в това, опитвам се да се съсредоточавам върху първоначалната идея, че просто обичам изкуството и му се възхищавам."
"Разбира се, всеки един момент, в който съм се запознавал с нов вид изкуство, е останал трайно в съзнанието ми – бях на 17, когато реших, че ще сбъдна мечтата си да се науча да свиря на китара и сам се научих. На всеки, който се чуди дали може сам, да можеш. Достатъчно е да знаеш една песен, да хванеш няколко акорда и да ги задържиш, да дрънкаш, докато не прозвучи. Аз така се научих. Впоследствие ми хареса как са прозвучали някои неща и по тях започнах да създавам песни", споделя артистът
Пише стихове и текстове на песни, но повечето на английски, също и снима.
"Снимането - това е най-голямата ми мечта още от малък, когато гледах звездите на Холивуд, възхищавах се как се случва живота на екрана, дори това беше някакъв начин аз да изпитам една частица от този живот", добави той.
Първи досег със снимачната площадка.
"Беше един прекрасен ден, в който се родиха мечти и видях, че е възможно всичко. Поканиха ме да бъда статист в един филм на Орландо Блум, снимаше се в Радомир. Отидохме рано сутринта, щяхме да бъдем американски войници във филма, така каза някой, когато пристигнахме на снимачната площадка, той беше там, видях го, беше с обръсната глава и ми каза "Хей", защото го гледах, все едно виждам баща ми за първи път. Беше "жесток" ден за мен, не знаех къде съм попаднал, но ми харесваше много", спомня си Милен Пенев. Разказът му, може да проследите в разговора.
Стиховете.
Започнах по-сериозно да пиша стихове, след като отидох на село. Имах възможност да поживея сам, да разбера кой съм, да видя изборите които съм направил накъде ме водят и разбрах, че да напишеш нещо е все едно да се изповядаш. Душата ти се отваря, излагаш нещо на един лист и можещ да работиш с него, да видиш какво е. Тогава започнах да пиша, защото нямаше на кой да споделя за нещата, които минаваха през мен, а това беше моят начин, да споделям чрез листа.
Музиката е песен.
"Това е една голяма частица възможност – човек да го направи без да мисли, че не може – в това има смисъл", казва артистът.
Казва, че не е мислил, дали ще звучи добре, или не:
"Но знаех, че като хвана китарата искам да започна да изразявам това, което мисля." До този момент Милен Пенев е написал, изсвирил и изпял над 40 песни.
"Някои имат кратък живот, други остават с теб, с други продължаваш, за да можеш да ги изсвириш с тази мисъл, с която си ги създал, други пък се видоизменят.
От красотата на живота идва вдъхновението в изкуството, категоричен е младият творец, който истински вярва, че винаги има начин да постигнем това, което искаме и път оставен за нас, който да открием.
Разговор с Иван Шишиев, автор на "Етюдите на София - 10 години в кадри" - книга, осветена на преводача. Посвещението идва дни преди принта. Кой е преводачът обаче? И кой е фотографският метод, използван от автора? "В началото снимах изключително черно-бяла София. Сега е изключително цветна. Някои от началните страници са от първите публикувани кадри,..
Наричат го "последният бохем на Копривщица" или "Чичо Сашо" от радиоточката на Копривщица. Като художник рисува своите вдъхновителки и неземната хубост на родния град. Четката му е искрена. Подробности от близкия му приятел Дойчо Иванов, уредник в къщата-музей "Димчо Дебелянов". Но и от друг копривщенец, бивш уредник на същата къща-музей Славимир Генчев...
Любовната история на Анастасия Макрелова и Йошинори Маеда започва със затъналия в преспи „Ориент-експрес“ – случка, описана от Агата Кристи. Японският журналист е приютен в дома на Макрелови, за да не измръзне в неотопления влак, но любовта между него и 19-годишната абитуриентка от Френския колеж Сийка избухва като волтова дъга. И нито..
На Фестивал на историческите бири в Требаселеге, Италия ни водят италианският бирен гуру Лоренцо Дабове и организаторът на фестивала, Винченцо Матерацо: "Абсолютен мит е това разделение на винен юг и бирен север. Всичките южни райони сме много заинтересовани от изкуството на бирата. В Италия няма много големи бирени традиции, но всичко правено е много..
Новата иновативна платморма за търсене на работа на Bulgaria wants you , ни е представена от Валерия Джукич, главен опертивен директор на Bulgaria Wants you: "Революционна чак, не бих казала, но прагматична - да! Обърнахме начина, по който се търси работа. Хора има, но трудно е за човек да се свърже с компанията, затова решихме да дадем на..
30-и Юбилеен Ратха Ятра Фестивал в България на Лятната сцена в парк „Борисова Градина”, на 21-ви септември (неделя) от 11:00 до 20:30 часа. По този повод сме с организатора Фахрадин Фахрадинов: "Това е духовна традиция, посветена на един Бог с много имена - това е името, на което се покланят, много е пъстро с активности за деца - писане на..
"Пазителите на Фенера: Оскар“ е новият роман на Радостина Николова. Това е първата книга от замислена поредица, която отваря важни теми, като корупцията – по разбираем и увлекателен за децата начин. Романът провокира младите читатели да мислят критично и да имат увереността, че могат да променят към по-добро дори и света на възрастните: "Идеята,..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност