Експертно проучване определи десетте риска за страната ни

"Всяка година преди Световния икономически форум се публикува един доклад за глобалните рискове пред света. Той е дело на много представители на бизнеса, правителствените и академичните среди. Последният доклад беше проучване извършено от 1400 експерта от цял свят. В него се описват глобалните рискове пред света и той служи като основа на обсъжданията по време на Световния икономически форум. Има ли в България подобно проучване, което да показва рисковете пред нашата страна и доколко те съвпадат с глобалните, както и доколко са различни? Оказа се, че такова няма, а има отделни проучвания в различни ведомства, които са длъжни по закон да правят оценка на рисковете стоящи пред тях и тяхната област", каза той.

По думите му в страната няма орган, на който да му е вменено такова задължение. Пет от десетте риска в световен мащаб са свързани с околната среда - несправянето с екстремните климатични промени, замърсяването, критични промени в земните системи и т. н. Други три са свързани с некоректното използване на новите технологии - изкуствения интелект и киберсигурността. Единственото съвпадение в топ 10 на глобалните рискове и топ 10 на тези за страната ни, са задълбочаващата се социална поляризация на обществото. Начело в България стоят демографията, образованието и здравеопазването.

"В тестовете PISA нашите ученици са на все по-задни места. Действително заплатите на учителите в последните години бяха увеличени много сериозно - от едно обидно ниско равнище те вече имат едни доста прилични заплати. Както виждаме това не се отразява на качеството на образованието и нека не хвърляме веднага вината конкретно на учителите, на тяхното желание или нежелание да си вършат работата. Аз бих хвърлил вината на системата. Нашето образование е жертва на 30 години непрекъснати реформи, които вместо да решават проблемите ги задълбочават", каза д-р Съйков.

Той посочи, че според някои изследвания направени в рамките на ЕС, българите са едни от най-податливите на дезинформация, което има пряка връзка с нивото на образованието, предлагано от образователната ни система.

"Дезинформацията не стои на едно място. Тя се развива с едни изключително бързи темпове и може би успоредно с развитието на технологичния процес се развиват и техниките за обработване на хората, именно по пътя на дезинформацията", отбеляза д-р Съйков. Освен това каза, че хората се лъжат по всички въпроси и най-вече според интересите на автора на съответната дезинформация. Резултатите от проучването показват рискове като високи нива на корупция, недоверие във върховенството на закона, загуба на национална идентичност и криза на държавността. Те могат да бъдат обвързани с политическата система, която ги генерира и ефективната работа на публичната администрация.

"Втората част от нашата работа би трябвало да бъде да изследваме какво би се случило с отделните системи и с държавата като цяло, при настъпването на тези рискове. Защото както се знае, ние сме ги оценили в някаква степен на вероятност и сила на въздействие така, че след това ще оценим процесите, които биха се развили при настъпването на тези рискове. И третата, най-трудната задача вече е да се намери съответното противодействие. Естествено това не е работа само на две обществени организации, каквито представляваме ние, а е работа на цялото общество", заяви д-р Съйков.

Той отбеляза, че България се нуждае от една национална доктрина, която да определи основните посоки за развитието ни и начините да постигнем това положително развитие в следващите няколко десетилетия.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.