Каква е разликата между придобилия известност термин/диагноза хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) и по-новия хронично бъбречно заболяване (ХБЗ)? Кога се появяват и защо е от съществено значение да се изследваме редовно (кръвна картина, кръвна захар, серумен креатинин; урина-седимент и микроалбуминурия; измерване на кръвно налягане...)
По тази тема сме поканили един от най-добрите специалисти в специалността - проф. Борис Богов. Той е зам.-председател на Българското дружество по нефрология и е началник на нефрологичната клиника в Александровска болница. Това лечебно заведение организира тази седмица (13-17 март) кампания за безплатно изследване.
Според съвременната класификация на Световната здравна организация, хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) е намалена скорост на гломерулна филтрация под 60 ml/min/1,73 m2 за период от поне 3 месеца и/или наличие на микроалбуминурия и/или албуминурия. Нормалната функция е с над 90 ml/min. Лошото е, че в този диапазан от 90 до 60 ml/min болестта се развива без симптоми и можем да не разберем, докато не стане късно и необратимо. А откриването може да стане само чрез изследване, обясни пред Радио София проф. Богов.
В България пациентите, които реално се водят с ХБН и прилагат диализно лечение, са около 3500 души. Но хората с хронично бъбречно заболяване са 26-27%. За сравнение – в Европа тези пациенти са около 8-15на сто.
В половината от случаите на ХБЗ пациентите в България са със диабет (48%), а 56 на сто имат хипертония.
За това допринася недобрият контрол и проследяване на хората с високо кръвно артериално налягане, както и липсата на скрининг и контрол при диабетиците (много от хората с диабет не са диагностицирани, болестта може дълго време да е в латентна фаза). А не трудно предварително да се вземат мерки. Достатъчно да се направи изследване веднъж годишно, назначено от личния лекар.
Ако хората с диабет и хипертония бъдат обхванати и превантивно (навреме) изследвани, техните бъбречни страдания могат да бъдат отложени много във времето, а ако например диабетик не вземе мерки, той за 10 години може да стигне до диализно лечение, т.е крайния стадии на ХБН.
Като цяло в страната нефролозите са сравнително малко (броят им е под 270, докато например кардиолозите са повече от 3000), в доболничната помощ са наистина малко, но изследване, както вече стана дума, може да бъде назначено от личния лекар – урина и кръвно изследване за гломерулна филтрация
Ежедневно в клиниката, която ръководя, идват все по-млади хора и много от тях не знаят, че са имали бъбречно заболяване - сподели проф. Богов. - Някои идват с такива стойности на бъбречната им дейност (серумен креатинин, урина-седимент), че веднага биват включвани за диализно лечение. А оттам нататък алтернативите са само две – продължително диализно лечение или трансплантация - при възможност, особено за млади хора 35-40 годишни, което да им осигури по-голям комфорт и качество на живот.
Бъбреците са богато кръвоснабдени органи с много възможности за компенсация. Например при заболяване на единия бъбрек, функциите се поемат от здравия. Но колкото и да е търпелив, в един момент влошеното състояние може да стане необратимо. И за човек всъщност по-опасни са усложненията от бъбречните страдания, които могат да доведат то фатални сърдечно-съдови изменения – инфаркт или инсулт.
Чуйте целия разговор с проф. Борис Богов, за да бъдете здрави.
