Ако в случая с ханът на Хаджи Николи в Търново е имало сработване на местните грдските институции в посока съхраняване и спасяване, това не се отнася за множеството други случаи, когато общенските администрации не успяха да реагират адекватно и се стигна до разрушение - като това на един от тютюневите складове в Пловдив.
Дали промените в Закона за култ.наследство ще помогнат на всички, които се занимават с опазване и откриване на ценните паметници на материалната култура от миналото – от архитектите до археолозите.
Трябваше да се направят известни промени в Закона за културното наследство, с които да се дадат правомощия на общините и на местните специалисти, за да участват по-активно по опазването, каза в „Хоризонт до обед“ арх. Донка Колева от дирекция Културно-историческо наследство в общината във Велико Търново:В сега действащият закон има едни дълги процедури, които ни отвеждат във времена от две-три години на процедури, които са фатални за една културна ценност и една сграда, когато е в аварийно състояние. Трябва да се направи актуализация на списъците на културното наследство в различните общини и защитени територии на културно наследство.
Тютюневият склад в Пловдив обаче беше разрушен, Яворовата къща е една от онези, които едва тази година отвориха врати като музеи. Едва тези дни стана ясно, че започва реставрация на покрива на една друга емблематична за историята на литературата къща, тази на поета Христо Смирненски. В неизвестност остават обаче съдбите на Къщата с ягодите, Къщата на Фингов, старите минерални бани, рухващите из цялата страна складове от началото на индустриалното време в България и множество други архитектурни бижута.
Преди дни беше поредното обсъждане в Комисията по култура и медии на промените в Закона за културното наследство. Те обаче продължават да занимават законодателя и да вълнуват обществеността.
Законодателят залага думи като "оптимизиране на процедурите по съгласуване", за да отговори на въпросите защо паметниците на културата тънат в разруха и никой не може да задължи частните собственици да се грижат за тях. Като основен мотив за промените се посочва фактът, че Националния институт за недвижимо културно наследство изключително много бави преписките и пречки на общините да кандидатстват по европроекти. Но професионалните общности на архитекти, археолози, урбанисти, културолози казват, че с предлаганите промени в посока децентрализация не се решават проблемите видими до сега.
Първо - ние не знаем кои са собствениците на паметниците, второ – всички искаме прозрачност. Тази прозрачност може да бъде въведена чрез дигитализирането на цялата информация, която сега съществува за недвижимите паметници, тъй като информационната система, в която трябва да бъдат вкарани, съществува. Там има всички показатели, които са необходими да бъдат въведени, вкл. собственост.
Според Диана Гергова от Института по балканистика с Център по тракология в БАН, която е един от водещите наши учени в областта на тракийската археология и гост професор в Япония, сериозен проблем има и с дефинирането на културното наследство от местно значение.
Борислав Миланов – заместник-председател на Комисията по култура и медии към НС посочи основният акцент, който в комисията е бил приет по отношение на промените в Закона за културното наследство:
Основният акцент беше създаване на шест местни центъра – София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново и Плевен, които да имат възможността и задължението паметници от местно значение да бъдат легитимирани от тях. За да улесним работа на местните администрации, просто трябва да им дадем по-голяма свобода.
Според Тодор Чобанов, заместник-кмет по културата на София, който преди седмица беше избран за съпредседател заедно с Иванка Сотирова, зам.-кмет на Стара Загора на Комисията по култура на НСОРБ облекчаването на процедурите и по-бързото действие на общинско и местно ниво ще преодолее забавянето в система и централизираната възможност за корупция и натиск над чиновниците, които издават разрешение на центарлно национално ниво.
Как обаче да се избегне конфрикта на интереси между местните експерти, които ще се назначават от общините и това, че те трябва да имат контролиращи функции? Как един експерт ще се противопостави на кмета, на проектния координатор, или на инвеститора, ако на едната везна стои като залог неговата заплата като експерт, назначен от същия този кмет, а инвеститора от своя страна иска бързо реализиране на проекта защото по него ще се излеят европейски пари например, остава отворен въпрос.
Промените в закона за културното наследство след второ четене в Комисия и преди пленарна зала отново насочват вниманието към въпросите - какво ще се промени по същество и дали измененията ще доведат до по-добро отношение към културното наследство, вкл. паметниците на културата, и до по-смислено реставриране, възстановяване на автентичността, както и дали ще се създаде по-смислен механизъм за възпрепятстване на апетита историческото и културно наследство да се превръща в атракцион, да се строят бутафорни крепости, чисто и просто, за да се усвояват европейски пари. Лесното залитане в посока бутафория, разтревожи над 40 организации и научни институции и доведе до създаването на Форум "Културно наследство" през май 2015г. Форумът реагира критично спрямо готвените промени в Закона за културното наследство.
От звуковите файлове можете да чуете репортажа на Мила Младенова за единствения оцелял хан - Хан Хаджи Николи, както и разговора на Ирина Недева с представителите на различните гледни точки в дебата по темата за културното наследство и промените в закона.
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,