Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Фрийк-шоу в „Аларма” със словенците „Жоамбо Жоет Уъркестрао”

Лятната серия „Звуково изобразяване на града” на „Аларма пънк джаз” продължава с една от емблематичните формации за новия словенски ъндърграунд-рок „Жоамбо Жоет Уъркестрао”. Ще излъчим техен концерт, провел се в Първо студио на БНР на 28 декември 2009 г. Със свинско печено на шиш във фоайето пред студиото… Шегуваме се! Това беше едно безумно прес-съобщение в духа на Франк Запа, което пуснахме по Коледа миналата година, за да привлечем повече публика в междупразничните дни, когато хората имат навик по-скоро да преяждат, отколкото да ходят по концерти за авангардна и некомерсиална музика.

А иначе „Жоамбо Жоет Уъркестрао” са явление в балканския ъндърграунд от калибъра на Рамбо Амадеус, „Гори уши Винету” и „Миладойка Youneed”. Светата троица Иво Подержай (бас и вокали), Грегор Белушич (китара и вокали) и Мариян Станич (барабани) ще споделят с нас своята „назадничава” лудитска любов към композицията в едни времена, когато хората, особено в рокендрола, гледат много през пръсти на нея. Тази любов, съчетана с добрата кухня, биологията, лингвистиката, журналистиката и преклонението пред Папата, дава като резултат една музика, с която би се гордял и самият Кептън Бийвхарт.

В предаването освен концерта на „Жоамбо” ще слушаме и интервю с фронтмена им Иво Подержай, а във втората част – 20-минутен колаж от записана музика на Албан Берг, поезия на Пейчо Пейчев и басови импровизации на живо от нашия колега Радослав Чичев – концертна версия на проекта No Person (запис от първия „Аларма пънк джаз фест”, провел се от 27 април до 2 май 2009 г).
По публикацията работи: Цветан Цветанов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Българския културен институт в Рим – домът на Борис Христов

България в Рим

На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни посреща домът, който съхранява спомени, озарен от очакването за музика. Това всъщност е Българският културен институт – наследството на световноизвестния ни оперен певец Борис Христов, което все още..

публикувано на 26.10.25 в 08:45
Покана за събитието

Филм по разказ на Алек Попов

В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..

публикувано на 25.10.25 в 16:20
Нела Рачевиц – директор на музея, и кураторът на изложбата Красимир Илиев

100 години от рождението на Борис Димовски

На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..

публикувано на 25.10.25 в 15:25
Достена Лаверн

Достена Лаверн: Картините са сгъстено време

Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..

публикувано на 25.10.25 в 14:44

Борис Димовски – 100 години от рождението

С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..

публикувано на 25.10.25 в 13:05