2 март - Неделя за прошка

публикувано на 02.03.14 в 09:30]

БНР Новини

„Добринка, добра стопанка” в изпълнение на Добринка Йовчева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Сирни Заговезни е празник, разпространен в цяла България. Наричан е с различни имена - Сирници, Сирни поклади, Сирница, Рия, Запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни. През 2014 година съвпада с 2 март.Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината /Великият пост/, с него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката. В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа.
Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве. На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата "чавги" - запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. През седмицата - в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите и момците се люлеят за здраве. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.
Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели (още известни като бутарници или ботурници).
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, и искат прошка, и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате", "Просто да ти е, Господ да прощава" пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.
В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан "хаджия" и "кукерска булка" или "баба" - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи, и с парцалено бебе в ръце.
Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за "последно облажаване". За последно може да се хапват млечни храни.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

2 март - Неделя за прошка

Виктор Ибришимов с предстояща премиера на "Дракула"

Старт на "Бетовен Фест Пловдив" с премиерен концерт в Малката базилика

Гергана Костадинова ви кани на промоцията на албума си "Мечтания"

В памет на Стефка Евстатиева

Музикални контрасти в зала "България"

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР