Наричат Глинка „руски музикален гений”, „родоначалник на националния музикален стил”. И наистина - сътвореното от него през кратките 53 години на живота му, напълно заслужено му отрежда това място. Глинка не само е първият професионален руски композитор - той е нещо много повече: пионер, основоположник на руската композиторска школа. Неговите произведения оказват силно влияние върху творчеството на следващите поколения композитори - в това число на Даргомижски и Чайковски.
Творчеството на Глинка не е чак толкова голямо по своя обем. В него най-ярко се открояват двете опери - „Иван Сусанин” и „Руслан и Людмила”, написани в няколко последователни години между 1836 и 1842 година. Освен тях композиторът е създал няколко симфонични творби: една Симфония върху две руски теми, написана през 1834 година, но останала незавършена (по-късно това прави и я оркестрира друг руски композитор - Висарион Шебалин), музика към трагедията „Княз Холмски” (написана през 1844 година), двете Испанска увертюри (№1, позната още под заглавието „Арагонска хота”, и №2 - „Нощ в Мадрид”), а също така - изключително популярните у нас „Валс-фантазия” и Фантазия върху две руски теми „Камаринская”. Успоредно с това обаче Глинка е автор и на доста клавирни пиеси (сред тях са Ноктюрното „Раздяла” и вариациите върху песента „Славей” на Алябиев) и няколко камерни произведения: Соната за виола и пиано, написана през 1828 , но останала недовършена, също като симфонията му (това прави едва през 1932 Вадим Борисов), „Патетично трио” за кларинет, фагот и пиано (1832), Голям клавирен секстет (също 1832), Дивертименто за клавирен квинтет и контрабас върху тема из операта „Сомнамбула” на Белини и Блестящо рондо върху тема из операта „Монтеки и Капулети” на Белини, написани през 1831 година. Най-значителна част в творчеството на Михаил Иванович Глинка като че ли заемат песните и романсите. Те са най-многобройни и се отличават с невероятното си мелодично богатство и лиричност.
В двата часа на неделната ни музикална вечер ще ви разкажем интересни факти от живота на големия руски композитор и ще чуем най-значимите му произведения: симфоничната фантазия „Камаринская”, лиричният „Валс-фантазия”, първата испанска увертюра - „Арагонска хота”, фрагменти от двете му опери „Иван Сусанин” и „Руслан и Людмила”, а също така - клавирния секстет, сонатата за виола и пиано и два от най-популярните му романси: „Помня чудния миг” и „Не ме изкушавай без нужда”.
неделя, 1 юни, от 19.30 часа
През 2014 година младия актьор и певец Виктор Ибришимов завършва бакалавър "Класическо пеене" в Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в класа на доцент Велизара Караянкова. През 2015 е приет магистратура "Музикален театър" в Кралската музикална академия в Лондон. След завършването си през 2016, Виктор работи следващите три години в..
С три концерта именити музиканти почитат годишнината от раждането на Лудвиг ван Бетховен , като откриването е тази вечер в Малката базилика на Филипопол в Пловдив. Поредицата от концерти носи името "БЕТОВЕН ФЕСТ ПЛОВДИВ" и е част от културния календар на Община Пловдив , в партньорство с Академията за музикално и танцово изкуство, Института..
Гергана Костадинова ще представи новия си албум "Мечтания" в неделя, 23 ноември от 20.00 ч. в Sofia Live Club. Вратите отварят в 19.00 часа. Албумът включва 11 авторски композиции, вдъхновени от любовта, природата и българския фолклор. Водещото в албума са неравноделните размери, преплетени в джазови хармонии. започва да свири..
На 9 ноември 2025 г. от този свят си отиде една от обичаните български оперни прими, покорила световните театрални сцени от Европа до Северна и Южна Америка, с изключение на Австралия, както самата тя се шегуваше – Стефка Евстатиева. Носителка е на награди от няколко престижни певчески конкурси: от конкурса "Чайковски" в Москва (1974); от..
"Музикални контрасти" за пиано и флейта ще звучат от Мартина Табакова и Гергана Иванова в зала "България" на 25 ноември, вторник, от 19.00 часа. “Неслучайно сме нарекли програмата "Музикални контрасти", тъй като от емблематичното за романтичната музика произведение на Цезар Франк, което е емблематично и за цигулковия репертоар, а сега е направено в..
