Таня Мария: Аз и моя милост

Чуйте интервюто с Таня Мария

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Седемнайстото издание на фестивала в Банско вече е история. Но дълго ще отеква то в спомени и музика. Отдавна не е изненада, че всяка от вечерите в афиша на Банско Джаз фест крие в себе си покана за истинска преживяване с голямото изкуство. Така бе и по време на петата вечер, когато имахме възможност да слушаме Таня Мария. Нейният концерт започна около 22.00 часа. Няколко часа преди това се състоя пресконференцията с бразилската пианистка, певица и авторка. Влезе величествено и в първия момент усетих хлад. Разговорът започна трудно, бе нужно време, но много кратко време, за да се роди доверие между журналисти е една от най-влиятелните жени в джаза. „Е, хайде питайте. Какво искате да знаете” – каза Таня и ние започнахме да задаваме въпросите си – не всички подходящи, но всички подсказани само от едно – да се опитаме да навлезем във вселената Таня Мария.
Известната пианистка и певица живее в Париж и обикаля света, като популяризира самбата, придавайки й съвременно и типично свое звучене. По нейните думи емблемата на бразилската музика е Aquarela do Brasil на Ари Баросо, в изпълнение на Кармен Миранда. Музиката за мен е нещо много специално – единственото, което ме прави истински щастлива, признава Таня Мария. На въпроса дали се е занимавала с класическа музика, певицата отговори: „За да се занимаваш с класическа музика, трябва да й се посветиш напълно. За съжаление, аз нямам това търпение...“ Но сподели, че с удоволствие слуша такива изпълнители, а любимият й пианист е китайският клавирен гений Ланг-Ланг, който „може да свири еднакво успешно всякаква музика, а е едва 30-годишен“. За нея най-добрият музикант, когото познава, е американският джаз пианист и композитор Кийт Джарет. Няколко часа по- късно, в гримьорната си на въпроса дали се е срещала с него и какво й е дал той, Таня Мария отговори следното:
Таня Мария: Не, никога не събрах смелост. За мен е по-добре, когато не познавам лично човека, тъй като той може да си отвори устата и да съсипе всичко. Спомням си когато бях на 14 години, тогава за мен Оскар Питърсън беше име, което чувах за пръв път. И един ден той дойде в Бразилия и аз отидох да го гледам. Тогава работех в едно кабаре и го видях само за 25 минути, тъй като трябваше да се връщам на работа, и в края на вечерта той отиде в локала, където аз пеех и прекара там известно време, разговаряше, и когато видях държанието му като мъж, цялото ми впечатление беше развалено. Предпочитам да не ходя и да се запознавам с човека лично, тъй като понякога музиката не върви ръка за ръка с характера на човека, който я създава. И тогава изпитваш разочарование.
Концертът на Таня Мария в Банско се състоя на 12 август. Той бе част, а и кулминация на XVII издание на джаз фестивала в града. Бразилката излезе на сцената към 22.00 часа пред препълнения площад. Каквото и да очаквахме от харизматичната изпълнителка – го получихме изцяло. 65-годишната певица и пианистка, демонстрира цялата магия на бразилския джаз. Таня Мария ни разказа не една и две истории от далечните страни. И ни показа как една композиция еволюира чрез импровизация и много, много въображение. Разбираме защо е „легенда“... Чухме едни от най-известните бразилски песни, както и пиеси от последния албум на Таня Мария – Canto (2012). Въпреки, че тя днес се връща в Бразилия само като турист (живее във Франция) нейната музика изцяло носи аромата и ритъма на Бразилия. Въодушевена публиката, я аплодираше непрестанно, като старателно се мъчеше да възпроизведе сложните „скат“ съчетания. Час и половина проследявахме едно непрекъснато и невероятно общуване между пианото и гласа й, следвано непрестанно от музикантите в групата й, които вперили очи в нея следваха всеки знак.
Таня Мария: Аз не съм певица. Когато започнах музикалния си път, имах група, която баща ми направи за мен, и той ме научи как да бъда лидер. И първото, което ми каза, беше – не се забърквай в любовна история с музикант, иначе никога няма да те уважават. И до момента съм имала връзки само с двама музиканти, и любовта там не продължи повече от три месеца. Нещата не се задълбочиха. Тъй като ако ти си лидер, когато свирите заедно това е добре, но в леглото не работи.
Вие тази вечер бяхте абсолютен лидер…
Таня Мария: Никога не свиря за никой друг. Започнах с моя собствена група.
Вие сте преди всичко пианист. Представяте ли си обаче музиката си без пеене?
Таня Мария: Как се досетихте за това? Искам да издам албум, който да нарека „Таня и Мария”, и само ще свиря. Така че до момента имам да направя още 12 композиции, но това, което наистина искам да направя, е албум „аз и моя милост”. Той ще е просто за внучето ми, тъй като в Бразилия ще кажат, че съм малко луда.
Какво движи музикалната ви кариера в момента?
Таня Мария: Моята равносметка – и тук мисля, че може би ще кажа голяма глупост, но точно това мисля за себе си. Има много, много, много хора, които са по-добри от мен, и също така някои хора, които не са по-добри от мен, не че са по-зле, но имат по-слабо отношение към нещата. Но мога да кажа, че никой не прави това, което аз правя. Това е нещо уникално. Начинът, по който аз свиря, начинът, по който пея аз, и това, което представлявам аз, аз не съм по-добра от някой друг. Не мисля, че съм прекрасен музикант. Но това, което аз мога да правя е нещо, което мога да кажа всеки ден, когато свиря на пиано и то не никак добре, но въпреки всичко аз продължавам напред.
Така че когато свиря аз, хората могат да ме разпознаят, не могат да сбъркат. Мисля, че това е най-важното в музиката.

65-годишната бразилка, музикална легенда и един от най-големите бразилски гласове в джаза – Таня Мария, дойде и завладя Джаз фестивала в Банско заедно с „Вива Бразил квартет”. Тя е изпълнител, композитор, пианист… Пее предимно на португалски и английски и е гостувала на всички големи световни джазфестивали. Има близо 30 албума и е номинирана за „Грами” за най-добра джазпевица през 1985 година. Издава първата си продукция Olha quem chega („Вижте кой пристига”) през 1971 г., а последната – Canto („Птича песен”) през 2012 година, част от която представи и на публиката на площада в Банско.
След нейния концерт на площада в град Банско заедно с колегата Даниел Димитров от сайта Novinite.bg имахме възможност да се срещнем с нея в гримьорната й. Таня Мария, въпреки огромната умора отговори на всички наши въпроси с търпение и усмивка.
Важно ли е да получавате оценка от публиката и критиката?
Таня Мария: Критиците – това си е професия, но тя е толкова... не знам. Знам едно – единственият миг на щастие за мен е когато свиря. Нямам други такива мигове, тъй като винаги имам време да кажа, това не е добре. Но когато свиря, не съм напрегната. Така че понякога не слушам шума от хората и тяхната възторжена реакция, защото аз се чувствам в рая.
На сцената често общувате с публиката без думи. Дали това е важно и в живота?
Таня Мария: Аз вярвам в това. Дори в семейството ми, те ме познават и знаят от момента, в който се събудя, дали денят ще е добър или не. Мисля, че колкото повече говорим, толкова по-малко смислени неща си казваме. Мисля, че най-важното нещо в живота – трябва да покажем един път какво наистина искаме, кои наистина сме, но да повтаряме всеки ден едни и същи глупости, това не е добре. Така че хората, с които живеех, те знаеха по начина, по който казвам „Здравейте”, или „Добро утро”, обикновено не обичам да казвам „Добро утро”. Така че, най-важното в живота е човек да се чувства добре със себе си и едва тогава може да бъде добър с другите. Но когато човек не приема себе си и трябва да стане рано сутринта и да каже „Добро утро, как сте”, то тогава това не е възможно. Хубаво е човек да живее, без да залъгва себе си. Аз не лъжа себе си.
Става дума за реалността. По-добре е да кажеш, „Нека говорим по-късно” и наистина да се подготвиш, но ако кажеш: „Здравейте, как сте? О вие сте директорът? За мен е удоволствие да ви видя”. Но аз не мога, не правя така. Така че обичам много майка си, баща ми си отиде, но обичам и двамата. Винаги когато имаше нещо, което не харесвам, казвах, „О хммммммм”, и майка ми казваше, когато започнеш да казваш „хмммм”, това означава „не”.
А сега се потапяме в музиката на Таня Мария.

Споделете

Таня Мария: Аз и моя милост

Пианофорте: зад кулисите на Международния конкурс за пианисти "Шопен"

Музикалният театър пита "Здравей! Как си, приятелю?"

Не е зле!

"Севилският бръснар" с нова постановка в музикалния театър на Линц

Лия Петрова представя Корнголд под палката на Йоханес Калицке

КС отмени лимитите на болнично лечение. Какво следва?

Феникс Върбанов с изложба в галерия "Стубел"

По стъпките на творците в "Кварталът на писателите"

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР