В съботната вечер ще прекрачим прага на Милениум център в Кардиф. Ще надникнем в дома на Уелската национална опера, за да разберем какъв е бил отзвука от премиерните спектакли на „Роберто Деверьо” в началото на миналия сезон. Впрочем отзивите в английския печат са твърде окуражителни. На сцената в Кардиф са поставени и другите две заглавия от трилогията на Доницети за кралската династия Тюдор: „Анна Болейн” и „Мария Стюарт”. Колкото до „Роберто Деверьо” критиците изтъкват максимално изчистения режисьорски почерк на Алесандро Талеви. Сигурната ръка на диригента Даниеле Рустиони – твърде млад, но вече с опит на престижните световни сцени.
„С присъщия му темперамент, Рустиони майсторски направлява музикалната интрига и води уверено спектакъла към логична кулминация в края на операта. А бляскавата увертюра предизвика всеобщ възторг в Милениум център”, отбелязва Ричард Морисън в „Таймс”. Подобаващо внимание заслужават изпълнителите на главните роли: канадското сопрано Александра Дешортис – като могъщата, но и дълбоко ранима кралица Елизабет Първа и нейният фаворит, графът на Есекс Роберто Деверьо в сценичното превъплъщение на американския тенор с италиански корени Леонардо Капалбо.
Договорът за написването на „Роберто Деверьо”, последната опера от споменатата историческа трилогия, е от пролетта на 1837 година – една от най-мрачните в живота на Доницети. Върлува холера. Не го пускат при жена му. Умират трите им деца. Кошмарът за Доницети става неописуем.
„Как да не си говоря на сън! Иска ми се да крещя, а трябва да работя!
За какво ли? Мнозина завиждат на славата ми. Не знаят колко мъчителен е моят живот! Как ме угнетяват пристъпите... Отново мъгла обви изморения ми мозък. Когато се проясни съзнанието ми научих, че Вирджиния е починала. Остави ме, ненавършила и 30... Проклет живот! В пустиня съм... Полудявам ли?” Покъртителна изповед на един велик творец!
Звучи невероятно, но Доницети създава по-голяма част от партитурата на „Роберто Деверьо” само месец след смъртта на съпругата си. Трудно е да се проумее как подобно великолепие е сътворено в един от най-мрачните периоди в живота на композитора. Болката сякаш изважда на показ неподозиран ресурс на рядката дарба на автора да вае прелестни мелодии със завидно разточителство. При това с верен усет за най-фина нюансировка на емоционалните изживявания. А вокалното изящество и виртуозитет са сериозно изпитание за певците. На 29 октомври 1837 г. публиката в „Театро Сан Карло” в Неапол посреща с френетични овации първото изпълнение на „Роберто Деверьо” с Джузепина Ронци в главната роля. Операта бързо обикаля театрите на Италия, а сетне я аплодират в Париж, Лондон, Санкт Петербург. Немалък дял за този успех има Салваторе Камарано. Рядко му се удавало да създаде либрето, сякаш без пукнатина. Използва няколко източника, основния от които е трагедията „Елизабет Английска” от Жак Франсоа Ансел, появила се в 1829 година. Голяма сполука за Доницети и Камарано е моделирането на образи и характери, поставени в точно определен отрязък от време – началото на 17 век, когато на английския трон е Елизабет Първа. Тя е безспорният драматургичен център в шедьовъра на Доницети. На нея принадлежи лъвският пай от партитурата. Могъщата кралица, уви е съвършено безпомощна в опитите си да задържи своя любим Роберто Деверьо. Останала сама, разкъсвана между дълга и страстта, тя се отказва от трона. Целува пръстена, който някога е подарила на своя фаворит. Уникалната реликва и днес може да се види сред вещите на великата английска кралица, които се пазят в Уестминстърското абатство.
Сопраното Александра Дешортис намята кралската мантия в спектакъла на „Роберто Деверьо” в Кардиф миналата есен. Партнират й тенорът Леонардо Капалбо в ролята на Роберто. Сара, херцогиня Нотингам е Лиа – Мериън Джоунс (мецосопрано), херцог Нотингам – Дейвид Кемпстър (баритон), лорд Сесил – Джерънт Дод (тенор), сър Уолтър Рейли – Уилям Робърт Албъни (баритон). Хор и оркестър на Уелската национална опера. На диригентския пулт – Даниеле Рустиони.
Съдържание на операта „Роберто Деверьо”
В Културен дом НХК Бургас днес ще се проведе майсторски клас по филмова музика, воден от унгарския композитор Адам Балаж. Този клас е Част от програмата на Х Международен филмов фестивал Бургас. Адам Балаж е познат с работата си по редица отличени филми, включително носителя на "Златна мечка" – "За тялото и душата", както и "Ела, изпей", "Историята на..
Има ли нещо, което вече не е било казано за "Дрийм Тиътър"? Всички знаем, че те са изключителни музиканти – не само брилянтни инструменталисти, но и талантливи композитори. Групата им е еднозначно най-успешната и влиятелна прог метъл формация за всички времена, а и въобще най-добре котиращата се прогресив банда в последния четвърт век. Повечето от..
"Нощта на Allegra" на 16 юли ще събере на една сцена изявени европейски музиканти и млади български таланти, които уверено вървят по своя път към големите сцени. Надежда Цанова е българска пианистка с международна кариера, която успешно обединява соло, камерна музика и артистична организация. Нейното участие във фестивала Allegra — особено в камерните..
В края на юни известната пианистка от китайски произход Фан Кон за първи път се срещна с българските почитатели на класическата музика в рамките на 56-ите Софийски музикални седмици. В зала "България" се състоя премиерен концерт на Симфоничен оркестък от Чанша – Китай със солист Фан Кон – пиано и диригент Фан Тао. По време на своето посещение..
В предаването ще прозвучи запис на операта "Орфей и Евридика" от Глук, осъществен в Лондон през 1981 г. "Орфей и Евридика" е първата от "реформаторските" опери на Глук, в които той се опитва да замести сложните сюжети и свръхсложна музика на опера серия с "благородна простота" в музиката и действието. Глук започва да пише операта си "Орфей и..
Приемането на България в еврозоната на фона на: арести, годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото в България, промени в..
"Северните води" е завладяващ читателя роман от Иън Макгуайър, който е номиниран за "Букър" през 2016 година. Романът е неговата втора творба и печели..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg