Празниците през месец февруари

Св. Харалампий
На 10 февруари православната църква почита свети великомъченик Харалампий. Той бил преследван и измъчван заради проповядването на християнската вяра.
Светецът бил известен лечител и за това в народните представи Харалампий и е „заповедник” или „бей” на всички болести и най-вече на чумата. Наричат празника му Харалан бей, Чумин ден, а в Охридско му казват Пануклин ден.
В църковната живопис светеца се изобразява с чумата или дявола, които е оковал във вериги.
Според народа чумата е стара, грозна жена облечена в дрипи, която носи тефтер с имената на жертвите си. Тя се е родила на Атанасов ден и оттогава скита по селата до празника на Харалампий, когато той я хваща и оковава.
Според народа тя се криело в чували с вълна и за това мъжете на този ден ритуално пробождат чувалите с нож.
За предпазване от чумата се прави един интересен ритуал - обредно заораване на селището от двама братя близнаци с волове близнаци и рало направено от дърва близнак. Силно се вярва, че този ден трябва да се почита, за да не пусне св. Харалампий чумата и другите болести при хората.
Денят се тачи много от жените. Те омесват питки и специален хляб, и три малки кравайчета намазани с мед. Към тях се прибавя и отделна купичка с мед. Всичко това отнасят в църквата, за да бъдат осветени.
С меда се лекуват обриви, шарка, рани и се намазват челата на децата, за да не се разболяват. От хляба се раздава на три съседски къщи. Едно от кравайчетата се оставя за чумата, другото се дава на животните, а последното на децата.
В православния календар 10 февруари е наречен и на Мъченица Валентина.
Имен ден празнуват Харалампи, Ламбо, Валентина, Валентин.

Св. Влас. Власовден
На този ден (11 февруари) почитаме свети великомъченик Власий. Светията бил търсен лечител за животни и хора и заради дарбата си е познат като покровител на впрегатния добитък и на болестта „влас”, която уморявала голяма част от животните.
Празникът е изпъстрен с много и различни обреди, целящи да предпазят добитъка.
От ранни зари стопанките чистят, обличат нови дрехи, омесват хляб наричан благ, ситна, прясна пита, Власувнина, Св. Влас.
После бързат да ги раздадат из махалата. При размяната на хлябовете жените мучат, подскачат, ритат и се бодат с глава по подобие на животните, за да са здрави и живи. От този обичай идва наименованието на деня - Муков.
Сутрин рано се почистват и оборите на животните. Вчесват ги и на рогата им закачат кравайче, изпечено специално за този ден. После стопаните водят животните на водопой, там намокрят кравайчето и захранват животните с него.
На някои места в Родопите се изпълнява обичая - муканица.
На висока могила извън селото се прави курбан в чест на св. Власий и след като го изядат тръгват от мястото със запалени свещи към домовете си. По пътя подражават на животните - мучат, цвилят, блеят.
На други места се провеждат надбягвания с каруци, в които са впрегнати волове. Празника завършва с угощение в кръчмата за здравето на воловете.
На този ден се избягва извършването на всякаква работа. Позволено е месенето само на обредни хлябове от жените, а някъде стопанките на дома правят обичай за „секване на влас”. На дръвника се слагат вълнени конци и преди да бъдат обредно съсечени - едната жена пита другата - „Какво сечеш?” в отговор - „Влас сека”. Диалога се повтаря три пъти.
За празничната трапеза се приготвя шарена пита с орехи и чесън, поставени върху нея. Прави се и баница и кашник - пита от брашно, прясно мляко и яйца, намазана с масло.

15 февруари - Месни заговезни
Месни заговезни е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден. Празникът сменя мястото си всяка година в зависимост от Великден и затова може да бъде през февруари или март.
Тази година Месни заговезни е на 15 февруари.
Тази неделя се нарича още Рушна неделя понеже тогава се руши - яде се блажно. Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни заговелки” се яде много извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден следват хранителни и духовни пости. На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени.
Денят се нарича още Неделя месопостна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Иска се прошка от момъка, за да получи момата, която си е избрал. През седмицата - в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве.
Спазва се традицията младоженците да отидат при родителите на булката и у кръстника и девера, като им носят кокошка, кравай, и бъклица вино.
На трапезата на празника има баница с извара, яйца, свинско с нахут, булгур или кисело зеле.
В събота преди Месни заговезни се спазва Голяма Задушница, Голяма одуша, когато се споменават всички починали близки, а жените носят на гробищата специално приготвен хляб и другите обредни храни - яйца, сирене.

22 февруари - Сирни заговезни
Сирни заговезни или Прошка, Поклади, Сирница, Масленица е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи.
Тази година датата на празника е 22 февруари.
На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате...”. „Просто да ти е, Господ да прощава, да си простен” е задължителният отговор. Затова празникът се нарича още и Прошка, а вечерята Прощална, Прошки. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. След вечерята се извършва и обичаят хамкане, ламкане, люскане. На червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето или халвата с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
После запалват конеца и по това как гори гадаят за бъдещата реколта и животните, а пепелта от конеца се пази за цяр през годината. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела - чилка, чавга, перница, в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите - колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана. В неделя, също така, се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Практикува се и обичаят „оратници”, това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. В западните части на страната на Сирна неделя младите връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве, като припяват кой ерген коя мома ще вземе.

Тодорова неделя - (Ту̀дурица, Ту̀дурска неделя, Суха неделя, Луда неделя, Трѝмирна неделя, Гладна неделя, Кукерска неделя) в българския народен календар се нарича периодът, обхващащ седмицата от Сирни заговезни до Тодоровден. Тодоровата неделя е една от трите „сестри” - Тодоровата, Русалската и Празната или Средопостната неделя след Великден.
Дните от тази седмица, които са важни във вярванията от понеделник до събота включително.
Понеделникът от тази седмица е наричан Чист понеделник, Песи понеделник, Къси понеделник, Рогач, Кукеровден и др. На този ден се извършват обичаите Тричане на кучета и Кукери.
Вторник - известен като Чърн вторник, Сух вторник, Усо̀вски вторник, за него се смята че той е най-лошият вторник от всички вторници през годината, че той е началото на всички лоши вторници. Ако някой човек твърде често е сполетяван от нещастия, за него се казва, че е роден на Чърн вторник.
Сряда е позната като Луда сряда, а също Разполовена сряда и Преговяла сряда. Почита се за предпазване от лудост и е в пряка връзка с вярването, че всеки човек има на дясното си рамо ангел, а на лявото - дявол, които го напътстват. В Тръстеник и в Плевенско този ден е известен като Разполовена сряда, защото през него умът на човек можел „да се разполови”.
Четвъртъкът от тази Тодоровата неделя е наричан Въртоглав четвъртък, Въртолома̀ (Плевенско, Габровско) и също се приема за лош ден. Не се работи, за да се предпазят хората от въртоглавост (виене на свят). Не се варят вода и чорби. Меси се обреден хляб, от който ядат хората и домашните животни, като част от него се запазва за лек през годината.
Петъкът от тази седмица е известен и като Шамотен петък (Шеметен петък) Смятан е за един от дванайсетте най-лоши петъци в годината, на този ден жените не се мият, не се решат и не работят с вретено.
Събота е наричана още Тодорова събота, Тодорица и други. Това е празникът Тодоровден, който дава името на предходната Тодорова неделя.

Свети Тодор коня кове, да обиди равно пиле, да си види есенници…
Тодоровден е църковен празник, празнуван в съботният ден от първата седмица на Великия пост. На този ден Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон.
Тодоров ден се нарича още Тудорица или Конски Великден. Отбелязва се с тържествено почитане на коня, с бурните български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с маниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание - кушията. Победителят в нея се награждава - конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа.
Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тодоровска леща”.
Тодоров ден и празник и на младите невести, които са се оженили през изминалата година. За това в Западна България му казват Булкина неделя. Вечерта преди празника всяка булка облича невестинската си премяна и заедно със свекърва си отива в църквата. Носи се колак сложен върху варена царевица. Свещеника чете молитва. След това на връщане от църквата жените ритат невестите , за да им се „родят жребчета”, а роднини и комшии даряват булката с краваи.
На Тодоров ден се правят и предсказания за женитба. Момите се събират в къщата на една от тях и започвали да мятат чехли. Чийто чехъл паднел зад прага на къщата, ще се омъжи през същата година.
Традиционна на Тодоров ден се гостува на хората, носещи имената: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Дора.