Оркестърът за народна музика на БНР е основан през 1952 г., за да създава продукция за програмите и фонда на Радиото, като по този начин съхранява традиционната българска народна музика и заедно с това я обогатява чрез съвременна професионална интерпретация.
Оркестърът за народна музика на БНР е създаден през 1952 г. по идея на Георги Бояджиев – музикален редактор в отдел „Народна музика” на БНР. Първият състав е сформиран около Угърчинската група с ръководител Цвятко Благоев – виртуозен изпълнител на кавал, свирка и гайда. Постепенно към оркестъра се присъединяват Атанас Вълчев, Костадин Варимезов, Стоян Величков, Румен Сираков, Михаил Маринов, Коста Колев и други легендарни инструменталисти. През годините той се утвърждава като един от водещите оркестри в България, отворен за гост-изпълнители, диригенти и композитори. За своето 61-годишно съществуване ОНМ осъществява над 15 000 аудиозаписа за музикалния фонд на радиото. Всички популярни български фолклорни певци и инструменталисти са записвали и концертирали с него. Ръководели са го Борис Петров, Коста Колев, Димитър Трифонов, Боян Нанков, Добрин Панайотов, Димитър Лавчев, Христофор Раданов и др.
От 2011 г. негов диригент е Димитър Христов.През 2012 г. Оркестърът за народна музика на БНР е отличен с наградата „Кристална лира” на СБМТД в категория "Музикален фолклор" за цикъла концерти, посветени на 60-годишнината на състава. През същата година Министерството на културата връчва на оркестъра почетния знак "Златен век" за специален принос в областта на българската култура.
Оркестърът за народна музика продължава търсенията си в нови интерпретации и форми в българския фолклор, като едни от най-успешните са съвместният концерт с “Богдан Трио” и “Копаница-тропаница” - музикално-танцово шоу с участието на групи и школи за фолклорни танци.
Оркестърът изпълнява както автентична, така и обработена вокална и инструментална народна музика от всички етнографски региони на България. Негова цел е и да открива нови фолклорни таланти и да ги подкрепя в творческия им път.
Фейсбук страница на Оркестъра за народна музика на БНР.
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg