В съботната оперна вечер представяме „Идоменей” от Волфганг Амадеус Моцарт. Премиерата на операта е била преди 234 години - на 29 януари 1781 г. в Рециденцтеатър в Мюнхен, а пълното й заглавие е „Идоменей, цар на Крит или Илия и Идамант”. На служба при залцбургския архиепископ, Амадеус мечтае да пише опери. Магията на сцената го влече неудържимо! По време на пътешествията си из Европа вече е написал няколко опуса, но в Залцбург няма оперен театър, пък и работодателят му не бил поклонник на това изкуство. Все пак съдбата се усмихва на Моцарт - в края на 1780 г., 24-годишният композитор получава поръчка за опера-серия от баварския курфюрст Карл Теодор, която трябвало да бъде поставена по време на новогодишния карнавален сезон. Извън себе си от щастие, започва да пише „Идоменей”, окрилен с обещанието, че ще разполага с най-добрите певци и с най-добрите музиканти в оркестъра. Либретото съставя абат Джамбатиста Вареско, капелан на залцбургския архиепископ. По-точно - той превежда на италиански език вече съществуващото либрето на френския поет и драматург Антоан Данше, по което през 1712 г. в Париж е представена операта „Идоменей” на френския композитор Андре Кампра - трагична драма с кървава развръзка. Вареско адаптира текста по законите на тогавашната опера-серия. Петте действия на френската опера прекроява на три и измисля нов щастлив край. Моцарт бил толкова амбициран! Държал изкъсо своя текстописец и никак не се колебал в хода на работата да изхвърли доста строфи от либретото, за да постигне силни драматични ситуации в стегнато действие. И въпреки, че в „Идоменей” изследователите съзират мощното ехо от реформаторските опери на Глук, (с които Амадеус се запознава в Париж), композиторът внася нови идеи. Запазва каноничните виртуозни арии на опера-серия, но включва майсторски и несвойствени за жанра ансамбли като терцет и квартет, масови сцени и балетни интермедии, а и осезателно развива ролята на речитатива в драматичните епизоди. До края на живота на Майстора, „Идоменей” си остава една от любимите му опери, но за съжаление след големия успех на мюнхенската премиера (следвана от три представления), тя повече не е поставяна. Всички опити на Амадеус да го направи във Виена се провалят. През 1786 г. операта е представена с концертно изпълнение с малки изменения в двореца на принц Ауершперг. Тази редакция е известна като виенска - например партията на някогашния певец-кастрат в ролята на Идамант била преправена за тенор.
Ще слушате „Идоменей” в оргиналната версия с документален запис от спектакъл на Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон (29 ноември 2014 г.) с участието на солисти, хора и оркестъра на Ковънт Гардън. Диригент е магнетичният Марк Минковски, постановката е дело на известния австрийски режисьор Мартин Кушей. В главните партии са: Матю Поленцани (Идоменей), Франко Фаджоли (Идаманте), Софи Бивън (Илиа), Малин Бистрьом (Електра), Станислав де Барбейрак (Арбаче), Кристиан Адам (Върховният жрец на бог Нептун) и Греъм Броудбент (Гласът на оракула на Нептун).
Съдържание на операта „Идоменей”
събота, 2 май от 20.00 часа
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да изнесат специален акустичен концерт в зала "Сингълс" на НДК (вход А4, дясно), който е част от зимното им турне Acoustic in Europe . Формацията е емблематична както за австралийската..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg