Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Рецитал на Никита Магалоф на фестивала „Софийски музикални седмици“, 25 май 1983 г.

Снимка: bach-cantatas.com
Със сигурност някой от нашите слушатели ще си спомни за тази вечер, от която ни делят само 32 години. Големият пианист е изпълнил „Прощалната“ соната на Бетовен, 24 прелюдии на Шопен, „Гаспар на нощта“ на Равел, Четири етюда на Стравински.
Никита Магалоф – това е първият пианист в Европа записал всички солови клавирни пиеси на Фредерик Шопен между 1974 и 1978 – издадени са от Филипс (преди това същото прави в Америка Александър Брайловски). През 2011 г. тези записи са преиздадени в един КД бокс. Шопен доминира в целия репертоар на Магалоф, което е и разбираемо тъй негов учител е Исидор Филип – самият той ученик на ученик на Шопен. Някои от критиците го упрекват, че в тези записи не влага чувственост (сред тях е Падаревски, който казва, че това не е истински Шопен), но пък за други това е плюс, тъй като така изпъква структурата и чистотата на музиката. Независимо какво смятат едните или другите това, което прави Магалоф е основополагащо в историята на Шопеновите звукозаписи.
Никита Магалоф е роден на 8 или 21 февруари 1912 г. в Санкт Петербург. Умира на 26 декември 1992 г. във Веве, Швейцария. Семейството произхожда от грузински благороднически род – баща му е княз Дмитрий Магалашвили. През 1918 г. фамилията напуска Русия и за около четири години се установява първо във Финландия. Музикалните интереси на детето събужда семейният приятел Сергей Прокофиев. „Първите ми музикални вълнения са свързани със Скрябин и Прокофиев. Прокофиев посвети своята трета соната на моя чичо“. Първият му учител е Александър Силоти – ученик на Лист, братовчед и учител на Рахманинов. „Познавах Рахманинов и получих от него много съвети. Обожавах го като пианист“.
През 1922 г. на път за Америка попада в Париж и остава там. Учи с Исидор Филип, шеф на пиано департамента в Парижката консерватория. Завършва консерваторията на 17 години. Сред приятелите му е Морис Равел, който още през 1929 г. по време на следването на Никита казва, че това е голям, наистина изключителен музикант. „Съветите на Морис много ми помогнаха. Показваше ми как да различавам мелодията от акомпанимента, или ми говореше за звучността. Още от много млад свирех Равел и Дебюси, въпреки че моят учител не уважаваше Дебюси“.
„Запознах се със Стравински в Америка. През 1964 г. на един концерт с негови творби в Берлин той се изкачи на сцената подпрян на рамото ми, единствено, за да издирижира неговото „Капричо“, което аз свирих“ – си спомня Магалоф. Когато го питат как трябва да се свири музиката на Стравински той отговаря. „Такава каквато е: изкусна, осеяна с намигвания, цитати и свежи находки. Неговата епоха е на музикален и художествен космополитизъм, на интелектуална игра, която добре се чува в нея“.
През 1949 г. той поема майсторските клрасове на Дину Липати в женевската консерватория, като продължава да преподава там до 1960 г. Първото му явяване в Щатите е през 1947 г., последвано от концерти в Япония, Южна Америка, Израел и из цяла Европа – включително Русия (СССР). Понякога поема майсторски класове или е в състава на жюрита на международни конкурси. Преподава в Таормина, в Академия Киджана в Сиена, в Сицилия.
Между 1965 и 1988 Никита Магалоф е президент на жюрито на конкурса Клара Хаскил в рамките на фестивала Монтрьо-Веве, Швейцария. Участва и в журито на конкурса „Шопен“ и протестира срещу елиминирането на Иво Погорелич, и напуска жюрито заедно с Марта Аргерич.
Негови учаници са Марта Аргерич, Валери Сигалевич, Мария Типо и органиста Лайнъл Рог.
Женен е за дъщерята на цигуларя Йозеф Сигети, с когото изнасят много концерти преди втората световна война. Съвместните им изяви започват през 1930 г. Изнасят концерти и в Лондон – 1933, 1935. По време на втората световна война кариерата им е спряна. Започват отново да концертират след войната.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иван Маринов

Дирижира Иван Маринов

"Нямах намерение да ставам професионален музикант. Майка ми не искаше да тръгвам по този път. Когато бях студент в Юридическия факултет, аз се занимавах тайно от нея с композиция. Парашкев Хаджиев, Панчо Владигеров и Веселин Стоянов я убедиха, че има смисъл да се посветя професионално на изкуството… Присъствието на авторитетни личности около теб, когато..

публикувано на 11.10.25 в 08:15

Def Leppard получиха звезда на Холивудската алея на славата

Британската рок група Def Leppard получи звезда на Холивудската алея на славата, предаде испанската агенция EFE . На церемонията присъства и американският изпълнител Джон Бон Джоуви , с когото ги свързва приятелство още от 1986 година. В изказването си той изтъкна, че е техен фен още преди да се запознаят и че тяхното влияние върху..

публикувано на 10.10.25 в 14:18

"Радиодеца" откриват сезона с песен и усмивка

В рубриката "Културният ни компас" отправяме една покана за събитие на Българско национално радио . Вокалната група "Радиодеца" ще открие сезона с много песни и настроение днес от 19 часа в Първо студио на БНР . В програмата ще прозвучат познати и незабравими детски песни като "Зайченцето бяло" и "Есен в гората" на Петър Ступел ,..

обновено на 10.10.25 в 10:32

Иван Сусанин (Живот за царя) - опера в 4 действия с пролог и епилог от Михаил Глинка

Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г.  Действащи лица: • Иван Сусанин, селянин от..

публикувано на 10.10.25 в 09:45

Cantenac Dagar и Масацугу Хатори в София

"Една уста, едно банджо, един стол, двама души"  – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar  от Тулуза, Франция, създадено през 2013г. от Стефан Бараскюд (банджо) и Емрик Ено (бийтбокс, вокали, касетки, хармоника, чанове и звънци). Но това е само скромното и минималистично въведение,..

обновено на 08.10.25 в 21:31