17 септември е датата, на която църквата почита Светите Мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Това е и официалният празник на столицата ни, но освен това, на същият този паметен ден преди 65 години, в Габрово се ражда малкото момченце Минчо, което няколко десетилетия по-късно се превръща в световноизвестният български цигулар и педагог професор Минчо Минчев. Маестрото не веднъж е разказвал за своето запознанство с цигулката - подарък от дядо му малко преди неговия втори рожден ден. Тази среща се оказва истинска „любов от пръв поглед” и предначертава пътя на малкия Минчо. Успехите не закъсняват и на 9-годишна възраст, под ръководството на учителя си Петър Чаракчиев, той изнася своя първи самостоятелен концерт. Следват години на упорита работа, награди от национални конкурси и прием в Българската държавна консерватория в класа по цигулка на проф. Емил Камиларов. Заради блестящите си постижения е изпратен от Министерството на културата през 1974 година на двугодишна специализация при световноизвестния цигулков педагог Ифра Нийман в Гилдхол скул в Лондон. Маестрото често цитира думите на своя преподавател, универсални по смисъл, „че да се свири на цигулка не е никак сложно. Сложното е да можеш да решиш какво искаш. Ако знаеш какво наистина искаш, тогава ти ще намериш начина да го реализираш”.
След специализацията при проф. Нийман в Лондон следват изключително успешни години за кариерата на младия Минчо Минчев. Лауреат е на международни конкурси като „Хенрик Виенявски” в Полша, „Паганини” в Италия, както и „Карл Флеш” във Великобритания. Впечатлена от тези призове, дъщерята на големия цигулар от началото на ХХ век Йозеф Сигети му предоставя за 2 години цигулка „Гуарнери”, принадлежаща на нейния баща. А през 1977 г. специално за него българската държава купува инструмент „Страдивари - барон Витгенщайн”, изработена от големия италиански майстор през 1716 г. В свои изказвания пред медиите проф. Минчев често споменава, че е влюбен в две жени - съпругата си Валя и неговата цигулка „Страдивари”. Нейният прекрасен звук е изпълвал залите на Карнеги хол - Ню Йорк, Кенеди център - Вашингтон, Болшой театър и зала Чайковски - Москва, Фестивал хол и Роял Алберт Хол - Лондон, зала Херкулес - Мюнхен. Свирил е под палката на световноизвестни диригенти, между които сър Чарлз Гроувз, сър Невил Маринър, Ленард Слаткин, сър Александър Гибсън, сър Джон Елиът Гардинър.
През последните години маестрото се отдава на активна преподавателска дейност. От 1990 година е професор по цигулка в Университета за изкуства Фолкванг в Есен, Германия. Музиканти от Германия, Южна Корея, Тайван, Турция, Гърция, Испания, Холандия, Япония, Бразилия и разбира се, България, прииждат за неговите майсторски класове в Русе, Созопол, Аркутино, Варна и Габрово. И това съвсем не е случайно имайки предвид, че Минчо Минчев е изумителен педагог, който изисква от своите ученици да бъдат не само инструменталисти, но и артисти, хуманисти, личности. Впрочем той не обича да го наричат „професоре”, но чужденците се обръщат към него по този начин. Не ми е приятно. Това, че съм професор, не променя нищо?! - споделя скромно той и добавя, че с всички се държи по един и същ начин, дори със собствения си син Николай Минчев - също изявен цигулар и педагог. Двамата често концертират заедно и твърдят, че това им носи истинско удоволствие. Независимо къде и с кого изнася концерти маестрото споделя, че винаги излиза по един и същ начин на сцената: С топка в корема! С огромното желание да покажа нещо хубаво и с... много въпросителни. Защото това е авантюра, никога не знаеш какво ще ти се случи.
В „Музикалните вечери” по програма „Христо Ботев” на 18 септември от 19.30 часа, ще представим някои от паметните изпълнения в кариерата на изключителния музикант Минчо Минчев - творби от Вивалди, Моцарт, Витали, Паганини, Брух, Виенявски и Владигеров. А на професор Минчев по случай неговия 65-и рожден ден желаем здраве, дълголетие и творческо вдъхновение.
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше музикални теми и песни от филми, свързани основно с европейското кино. Сред филмите, чиято музика бе интерпретирана от Мира и нейния джаз квартет (Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко, Христо..
Песента "Копче-топче" пристига директно в радиоефира от творческата работилница на инж. Васил Ботев и певицата Людмила Лазарова в навечерието на Светлите празници. Процесът на създаването на песента и историята на инж. Васил Ботев започва в разгара на лятото в предаването "Terra Култура". Тогава пожелания за творчески успех отправя и Мими Колева..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ. Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна..
Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg