На 11 декември, от 19.00 часа, директно от зала "България" - Александър Сомов и радиосимфониците под диригентството на Емил Табаков свирят Сен-Санс

След двегодишно отсъствие, талантливият български виолончелист Александър Сомов, който в момента живее и работи в Страсбург, отново ще зарадва родната публика. Заедно със Симфоничния оркестър на БНР, под диригентството на Емил Табаков той ще изпълни рядко свирения Концерт за виолончело и оркестър №2 в ре минор, опус 119 от Камий Сенс Санс. В програмата на концерта са включени още Симфоничните вариации на Марин Големинов по тема от Добри Христов, и музиката към балета „Фантастичното дюкянче“ от Оторино Респиги.

Концертът ще бъде излъчен директно от зала "България" по програма „Христо Ботев“

Роден в София, учил в националното музикално училище при Стефан Руневски, на 15 години Александър Сомов дебютира с концерти в България и Германия. Записва Вариации „Рококо“ на Чайковски и изпълнява премиерно Испанския концерт на Анхел Ескудеро по време на ексклузивното турне в Испания с Националния младежки оркестър. Печели международния конкурс за млади музикални таланти и свири в Гърция, Италия, Сърбия и Израел. След това продължава обучението си в Гилдхол Скул при Стефан Попов, където през 1998 става първият носител на златен медал от източна Европа и е удостоен с най-високата награда, присъждана преди това на Жаклин Де Пре, Брайън Търфел и Тасмин Литъл. Сред останалите му отличия се открояват наградите в Лодз, Полша, наградата на Кралската презокеанска лига и Наградата на международния конкурс в Лондон на името на Мартин Тръст.

Александър Сомов получава най-високите оценки от страна на критиката за изпълненията си на концертите на Дворжак, Шуман, Чайковски, Елгар, Шостакович, Хайдн, Бокерини, Щраус, Бетовен, Брамс и Гулда, заедно с оркестрите на Страсбург, оркестър Филхармония, съставите на Щатскапеле – Дрезден, симфоничните оркестри на БНР, Варненската филхармония и редица други. Работил е с диригентите Тери Фишер, Пол Маккрийш, Томас Цетмайер, Марк Албрехт, Дейвид Пари, Джеймс МакМилън, Петер Онджян, Васил Казанджиев, Мартин Пантелеев, Йордан Дафов и Милен Начев. Като камерен музикант и рецитален изпълнител, Александър Сомов свири с Томас Цетмайер, Жан-Ив Тибоде, Тасмин Литъл, Борис Гарлицки, Джон Йорк, Натан Уимълсон, Богдана Попова, Луси Джил, Венера Бойкова и Манфредо Грация. Изнасял е рецители в Уигмър Хол, Сейнт Джонс Смит Скуеър, Франция, Швеция, Германия, Кипър, Мексико и България. В периода 2000- 2006 Александър Сомов беше концертмайстор на Royal Northern Sinfonia . В момента е водач на виолончелите на Филхармоничния оркестър на Страсбург. Професор в Консерваторията в Страсбург и Academie Supérieure от 2006-2013, той също провежда редовни майсторски класове в София, Страсбург, Рингамала (Швеция) и Флен (Франция). От 2002 година е постоянен гост-солист на виолончелите в оркестрите London Philharmonic, London Symphony, the Philharmonia, Scottish Chamber Orchestra, the Hallé и English Chamber orchestra. Има солови записи за фирмите Naxos/Marco Polo, Gega New, BBC, БНТ и БНР, Полското радио и Радио Валенсия.

Марин Големинов - Симфонични вариации върху тема на Добри Христов. Произведението е създадено през 1942 година. За основа е послужила темата на песента „Планино, Пирин планино“, която се разработва в шест вариации: Сериозо, Скерцандо, Ариозо, Джокозо, Квази марчиа фунебре, Остинато. Заедно с музиката към танцовата драма „Нестинарка“, симфоничните вариации на Големинов се смятат за едно от емблематичните произведения на композитора. На премиерата във Франкурт на Майн публиката извиква оркестъра 14 пъти на бис.

Камий Сен-Санс – Концерт за виолончело и оркестър №2 в ре минор. Създаден цели 30 години след първия – през 1902 година – този концерт е посветен на големия датски виолончелист Йозеф Хофман и (както и Четвъртия концерт за пиано на Сен-Санс) е в две части. Творбата е изключително виртуозна и в списъка от произведения на Сен-Санс се води под опус 119. Самият композитор пише на Габриел Форе: „Този концерт никога няма да има популярността на предшественика си, тъй като е твърде труден“.

Макар да превъзхожда по сложност Първия концерт за вилончело, Вторият няма неговото тематично и хармонично богатство. Въпреки това, според редица изследователи, той е по-изчистен, по-обширен и по-майсторски написан. Първата част, Алегро модерато е маестозо, е в сонатна форма. Тя завършва с поредица от сложни хармонии, подобно на финала на първия виолончелов концерт на автора. Втората част – Анданте состенуто - представлява Молитва в в Ми бемол мажор, в проста триделна форма. Това е мото перпетуо в сол минор. Частта се прекъсва внезапно от каденца, последвана от завършек в главната тоналност на първата част, и кода. Концертът е бил изпълнен за първи път през 1902 година.

„Фантастичното дюкянче“ на Оторино Респиги е едноактен балет с хореография на Леонид Мясин. Либретото е на Андре Дерен, един от пионерите на Фавизма. Дерен е създател и на декорите и костюмите за балета. Оторино Респиги пише музиката върху клавирни пиеси на Джоакино Росини. Световната премиера на творбата се е състояла в Лондонския театър „Алхамбра“ на 5 юни 1919 година. Изпълнители са били балетистите от трупата на Сергей Дягилев – т.нар. „Руски балет“.

Мясин разказва как в Рим, за балетния сезон, Респиги донесъл партитурата на „Греховете на старостта“ (сборник от 150 песни на Росини) и я връчил на Дягилев. Импресариото я изсвирил на Масин и Респиги. За стила и декорите на „Фантастичното дюкянче“ значително допринесъл художникът Тулуз-Лотрек, а Масин описва главния герой като „приличащ на Лотрек“. Дягилев урежда среща между Масин и Дере в Париж и двамата започват работа над сценария на творбата, която трябвало да бъде представена в марионетния театър на „Рю Бонапарт“. Времето на действие било пренесено от 1832 в 1860 година.

Историята на балета според някои наподобява „Куклената фея“ на Йозеф Байер – стар немски балет, представен през 1897 година в Москва от Хозе Мендес и през 1903 година в Санкт Петербург от Серж и Никола Лега. Други откриват прилика с приказката „Храбрият оловен войник“ на Ханс Кристиян Андерсен“. Сценарият на Масин се концентрира върху любовната история между две кукли, танцуващи Кан-кан в магазин за играчки, съчетавайки елементи на комедия, национални фолклорни танци и пантомима, от една страна, и класическа хореография, от друга.