Днес и утре ще се проведе вторият рунд от пазарлъка на ЕС с Турция за овладяване на мигрантската криза. В предишен коментар си позволих да определя като изнудване поставените от Анкара три условия, а именно да се удвоят парите от три на шест милиарда евро, които ЕС да й даде, за да държи под контрол мигрантите; турските граждани да могат да пътуват в ЕС без визи; да се ускори процедурата по приемането на Турция в ЕС. Какво ще стане на втория рунд, предстои да видим.
Първото условие е изпълнимо, ЕС има пари, може да плати тези 6 милиарда евро откуп, които обаче най-вероятно ще са само едно начало. За премахване на визите също може да се намерят вратички, но за влизането на Турция в ЕС в сегашния й вид вече би било прекалено.
Анкара все по-често показва, че е много далече от принципите и моралните устои на европейската общност. Пример за това е и поведението на турските власти при трансграничното сътрудничество с България, страна-членка на ЕС. Тези дни българските медии за пореден път алармираха, че общините Бургас, Хасково и Свиленград няма да получат пари от ЕС по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция. Става въпрос за около 11 милиона евро. Причината е забраната за партньорство наложена на турските общини преди време от външното министерство в Анкара, тъй като паркът в Хасково е наречен „Арменци” в памет на арменския геноцид, а общините в Бургас и Свиленград са приели декларации, признаващи арменския геноцид в Османската империя.
Телевизионният канал bTV цитира кмета на турския град Одрин Реджеп Гюркан, който заявява в прав текст: „С Хасково работихме много добре, но вече имаме забрана от нашето външно министерство и тя е окончателна”. За да се оправят нещата, според Гюркан трябва да се последва примера на българския град Ямбол, където общината отмени декларацията си за признаване на арменския геноцид.
Има и други примери. Миналото лято турският град Бурса спря изпълнението на проекта за нискотарифни полети с побратимения български град Пловдив, след като общинският съвет прие декларация, с която признава арменския геноцид.
Да оставим настрана, че обявената от Турция „война” на „непослушните” български общини е недопустима намеса във вътрешните работи и сериозен дипломатически скандал. Провалът по вина на Анкара на проектите за трансгранично сътрудничество лишава трите български общини от средствата за подобряване на околната среда и намаляване на последствията от природни бедствия, които всяка зима и пролет нанасят значителни щети на техните територии.
А историята не може да се пренапише. В края на XIX и началото на XX век Османската империя извършва геноцид като избива над милион и половина арменци. Република Турция обаче, която наследява Османската империя, не ще и да чуе думата „геноцид”. Защо? Защото според международното право геноцидът е престъпление, което се преследва и наказва, включително и чрез репарации.
Десетки са държавите по света обаче, които официално са признали извършването на арменския геноцид в Османската империя. Това се споделя и от болшинството историци и изследователи. Франция и Канада отиват по-далече, като приемат закони, които инкриминират отричането на арменския геноцид.
В българския парламент няколко пъти бяха правени опити да се признае арменския геноцид. Но предложенията не се приемаха поради активната съпротива на депутатите от ДПС, партията на турското малцинство в България. Все пак през април миналата година Народното събрание призна „масовото изтребление” на арменци в Османската империя. Не събра достатъчно кураж, за да използва понятието „геноцид”. Но прекаленото угодничество винаги има обратен ефект, и за едната и за другата страна. Време е България да се еманципира и да започне да поставя условия като страна-членка на ЕС.Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше..
"Да откриеш Софроний. Грешник, светец или екшън герой" е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg