Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За миг спри да бъдеш все първи ти

БНР Новини
Снимка: архив

Деян Тимнев – личността му вдъхва уважение. Държанието му излъчва достойнство, а умението му да дисциплинира и да постави нещата в порядък е завидно. И тези качества са деликатно скрити зад завладяваща артистичност и безспорен талант. Тромбонист, представител на талантливото поколение музиканти през 60-те той се превръща в един от най-способните майстори в тонрежисурата на България.
Деян Тимнев е роден през 1939 г. в София. Завършва Държавното музикално училище в столицата (НМУ „Любомир Пипков”), а по-късно и Българската държавна консерваторията (ДМА „Панчо Владигеров”) със спeциалност тромбон. Утвърждава се като музикант още в края на 50-те и началото на 60-те на 20 век – период, важен за развитието на българската джазова и популярна музика и години, когато се се развързва корсета на социалистическата догматика, според думите на Владимир Гаджев, заема се стойка „свободно“ – така ни уверява Радой Ралин и по улиците на София светват неонови реклами, поникват нови кафенета, а сиво-черно-тъмносинята униформа тук-там се пропъстря от цветни дрешки – описанието отново е на Владимир Гаджев. Тогава близки съмишленици на Деян Тимнев в музиката са Развигор Попов, Симеон Щерев - Банана, Крум Калъчев, Георги Бакърджиев, Стефан Славов, Никола Чалашканов, Томи Димчев, Стефан Несторов и много други. В различни формации музикантите намират гостоприемни сцени в градината на хотел „България”, ресторант „Севастопол”, цирк „София“, в единствения елитен нощен бар тогава „Астория“. Свирейки в такива оркестри Деян Тимнев започва да се доказва и ангажиментите му нарастват. За част от тях, научаваме от него:





Деян Тимнев е осъществил хиляди записи и нововъведения, реализирал е безчет сътрудничества с най-изявените в музикалното изкуство – път, по който се осмеляват да тръгнат малцина. Как се върви по него и как се достига върхът? Разказът е на Деян Тимнев.





Професионалната дейност на Деян Тимнев в звукозаписа започва през 1970 година. Името му свързваме с почти всички представители на поп и рок поколенията в България от 70-те, 80-те, 90-те години на 20 век, та дори и от началото на 21-ви. Освен това той е записвал джазова, симфонична, камерна, вокална и народна музика. За да развива толкова широка дейност, тонрежисьорът трябва да познава добре различните стилове и жанрове, да има слухов опит и богат професионален музикален опит. В уменията и безспорния талант на Деян Тимнев ни уверяват музикантите Кристиян Бояджиев, Стефан Димитров, Теодосий Спасов и Антони Дончев.

















Дейността на Деян Тимнев е свързана и с международния фестивал „Златният Орфей”. Подробности научаваме отново от тонрежисьора.





Като тонрежисьор Деян Тимнев се утвърждава в Българското национално радио. Към част от дейността му в Радиото, както и към личности, работили в Старата къща ни връща отново той.





Ако, скъпи приятели, възрастта ви е под 30 години, много е възможно да не знаете какво се крие зад името „Балкантон” – може би загадка, може би мистерия. За мен то е синоним на безупречно качество на запис и огромен фонд от музика във всички жанрове. В средата на 70-те години на 20 век група ентусиасти от „Балкантон“ се заемат с трудната задача да модернизират процеса на звукозапис в единствената тогава фабрика за грамофонни плочи. Създава се студио, закупуват се нови модерни инструменти, канят се някои от най-добрите тонрежисьори. В унисон със световната практика се сформира група, в конкретния случай от мултиинструменталисти, които да работят като студийни музиканти. Румен Бояджиев, Константин Цеков и Александър Бахаров се обединяват под името ФСБ (Формация Студио Балкантон). Сред майсторите на звука е Деян Тимнев.






Представете си, че идва денят, когато едно музикално произведение ще получи шанса да достигне до своите слушатели чрез грамофонна плоча, компактдиск или чрез какъвто и да е друг носител. Това е денят, в който произведението се записва. Инструментите и музикантите са на своето място и като че ли нищо друго не е нужно… Но дали? Много преди този момент човекът – тонрежисьор е започнал подготовката. Неговата цел е една – да осъществи авторския замисъл, който включва идеите на всички – композитори, аранжори, оркестратори, изпълнители, солисти, продуценти… Дали е лесно? За хората, които владеят това изкуство или, ако предпочитате занаят… може би. Но в какво се състои работата на майстора на звука? Преди започването на записа тонрежисьорът вече е провел предварителни разговори с всеки един от авторския тим, разучил е партитурата на произведението, определил е мястото на всеки един микрофон, проверил е акустичните възможности на студиото или залата, преценил е как тези възможности да бъдат използвани или впоследствие коригирани, намерил е баланса на отделните инструменти, както и баланса между оркестър и солисти, разбрал е как да постигне максимално достоверното тембрално звучене на всеки инструмент. И това са само малка част от условията за запечатването на коректен звук, който след това може да бъде допълнително манипулиран, обработван. Казано с едно изречение, тонрежисьорът може да направи чудеса от лош изпълнител, но може да провали и всеки отличен музикант.
За новаторския период в студиото на „Балкантон”, както и за силата на присъствието на Деян Тимнев ни разказват Румен Бояджиев и Константин Цеков от ФСБ.









През 1983 година професионалният път на Деян Тимнев го отвежда в НДК, където талантът и майсторството му съпътстват мнозина. Записва, озвучава… Сред музикантите, доверили му се са величия като Албано и Ромина Пауер, Рей Чарлз, Жилберт Беко, Жозефина Бекер, Сара Воун, Шарл Азнавур… и още! Борис Христов, Никола Гюзелев, Емил Чакъров, Мирела Френи, Херберт фон Караян, Монсерат Кабайе…
Бихме могли да изпълним безброй часове с „негова” музика и пак ще остане нещо нечуто, недовършено. Надявам се срещата ни с тонрежисьора и тромбонист Деян Тимнев да е била интересна и за вас. Иска ми се да има и други, за да имаме отново възможност да повървим с него по пътя, по който се осмеляват да тръгнат малцина.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Есенни джаз скици: авторски концерт на братя Владигерови

Александър и Константин Владигерови ще зарадват българската публика с своя авторски концерт "Есенни джаз скици" с Биг бенда на БНР с диригент Антони Дончев на 28 ноември от 19 часа в Първо студио на радиото. Обичаните български музиканти, които вече повече от 25 години живеят и работят във Виена, ще представят 10 свои авторски композиции от..

публикувано на 28.11.24 в 07:50

"Виена Шьонбрун Оркестра" започва световно турне от Пловдив

С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември), Шумен (12 декември), Велико Търново (13 декември), Русе (14 декември)  и София (16 декември – зала "България") .  Поради огромния интерес към концерта в София на 16 декември, организаторите..

публикувано на 26.11.24 в 17:35

Новият албум на Eagle Post

Новият албум на българската алтернативно група Eagle Post се нарича Dystopian Romance. Той е записан и миксиран през 2023 г. от Георги Малчев (екс-Млък!, Quicksand Surfer, Sativa), а мастърингът е дело на легендарния английски продуцент Pete Maher, работил по продукции на Rolling Stones, Jack White и U2. Автор на текстовете и музиката е..

публикувано на 26.11.24 в 14:50
Джакомо Пучини

Три шедьовъра на Пучини на българска сцена

В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..

публикувано на 23.11.24 в 08:00

Пето издание на фестивала ТрансАрт

Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..

публикувано на 22.11.24 в 10:50