Днес (30 март), след тежко боледуване ни напусна един голям български творец – композиторът Александър Бръзицов.
Александър Бръзицов е роден на 6 март 1943 г. в София. Eдва 15-годишен свири на пиано в оркестъра на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, чийто ръководител е Димитър Ганев. Още тогава неговият талант не остава незабелязан и през 1961 г. е избран да ръководи оркестъра. Пет години по-късно заедно е с композитора Кирил Цибулка подготвя музиката на криминалната драма „Човекът в сянка“ (1967 г.), в която той взима участие като аранжор за голям джазов оркестър. Работата на Бръзицов над този филм поставя и началото на стотици игрални, телевизионни, анимационни и късометражни филми с изцяло негова авторска музика. Трудно могат да се изброят всички награди на композитора в областта на филмовата музика - една от най-големите му страсти, но заслужава да се отбележат международните отличия, а те никак не са малко: първа награда в Оберхаузен, Германия; “Сребърен дракон“ в Лодз, Полша ; за анимационния филм „Наследници“ на Иван Веселинов той получава две първи награди на фестивала във Варна, както и за музиката към филмите на Анри Кулев „Кой вижда по-надалеч“ и „Приказка за пътя“, а за музиката към анимационния филм на Стоян Дуков „Февруари“ получава втора награда на фестивала в Загреб, Югославия.
Александър Бръзицов е високо ерудиран и образован български творец, чийто талант се проявява освен в музиката, но и в изобразителното изкуство (Бръзицов завършва Художествената академия през 1971 г.). Феноменалните си познания и умения по композиция, контрапункт, музикален анализ, оркестрация и най-вече по аранжиране за биг бенд той дължи както на вътрешния си усет, така и на своя най-голям учител, изтъкнатия наш композитор, аранжор и диригент Емил Георгиев. С първата си песен „Бяла радост“ (1974 г.), текст Матей Стоянов, записана от Маргарита Хранова, Бръзицов мотивирано и категорично насочва творческите си търсения изцяло към жанра популярна музика, в който през годините ще докаже, че общовъзприетото понятие „лека“ музика съвсем не е „леко“, а носи сложен музикален език, който също може да внуши идеи и чувства. Във всяка следваща своя песенна творба Бръзицов показва изрядната си професионална подготовка и наученото от своя учител , отношение и отговорност към писането на песни и правенето на аранжименти, в които присъства музикалната илюстративност - „Есенни плажове“ (1976 г.), текст Матей Стоянов, записана от Йорданка Христова и особено в „Дъжд“ (1978 година), текст Иван Станев, записана от Михаил Белчев.
Между многото си качества на талантлив и обичан от най-широк кръг слушатели творец композиторът Александър Бръзицов по изтънчен начин умееше да насити и най-малката песенна форма с толкова мелодическо и музикално съдържание, че да я превърне в песен, при това запомняща се и запяваща от всички – „Прошепнати мечти“ (1980 г.), текст Матей Стоянов, записана от Камелия Тодорова, „Да започнем всичко отначало“ (1982 г.), текст Михаил Белчев, записана от Орлин Горанов, „До следващото лято“ (1982 г.), текст Михаил Белчев, записана от Орлин Горанов, „Направете място“ (1983 г.), текст Михаил Белчев, записана от Нели Рангелова и Орлин Горанов , „Летен дъжд“ (1987 г.), текст Матей Стоянов, записана от Румяна Коцева и мн.др. Такива емблематични песни в българската попмузика Александър Бръзицов написа немалко. Изключително взискателен към всичко – към изпълнителя, към музикантите от съпровождащия състав, към тонрежисьорите и не на последно място към текстописците и поетите, с които работеше през годините, Бръзицов винаги избираше поезия от най-високо качество. Той никога не се страхуваше от своеобразието на стиха, напротив – търсеше неговата подвижност, актуалност, рационалност, скритите в него музикални възможности. Работата му със словото винаги бе точно преценена и в никакъв случай случайна. През годините е в творчески тандем с автори на текстове като Матей Стоянов и Михаил Белчев. В съвместната си работа с тях той извличаше, разкриваше и обогатяваше във висша степен всеки поетически нюанс, нещо повече, доосмисляше го със средствата на музикалната изразност по начин, който само той умееше.
Александър Бръзицов написа стотици песни за много наши изпълнители – Лили Иванова, Йорданка Христова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Катя Филипова, Петя Буюклиева, Румяна Коцева, Васил Петров, Боян Иванов, вокална група „Домино“ и др., подаваше ръка на много „прохождащи“ в жанра изпълнители, сред които, Ивелина Балчева, Снежина Темелкова, Валентин Асенов, Вили Станева, Елена Колева, Петя Станчева, Елена Колева, Искрен Пецов, Сабина Донева, Невена Цонева, формация „Спектрум“. С негови песни ежегодно кандидат-студенти се явяваха на приемните изпити в двете музикални академии в София и Пловдив, много са изпълнителите, направили кавърверсии на голяма част от тях, а песните на Бръзицов и до ден днешен са в задължителната програма в различни певчески конкурси в страната.
Много са и наградените песни на композитора, както и наградите, които той получава за аранжимент на песни от други автори. През 1976 г. песента „Есенни плажове“, изпълнена от Йорданка Христова, печели втора награда на фестивала „Златният Орфей“ в конкурса за песни. Същата година от полския фестивал в Сопот Бръзицов се завръща с награда за вай-добър аранжимент на полска песен – „Едно сърце“ на Чеслав Ниемен, представена от Катя Филипова.
На фестивала „Братиславска лира“ през 1983 г. песента „Докога“, текст Михаил Белчев, изпълнена от Нели Рангелова, е удостоена със „Сребърна лира“. Същата песен получава и втора награда на фестивала в Сопот – Полша през 1984 г. На конкурса „Бургас и морето“ през 1985 г. песента „Пътища обратни“, текст Матей Стоянов, изпълнена от Орлин Горанов, е отличена с първа награда. Най-престижното си отличие за песен, което получава Александър Бръзицов е Голямата награда „Златен Орфей +“ през 1995 г., провел се в НДК за песента „По никое време“, текст Любомир Пеевски, изпълнена от Ивелина Балчева.
Песните на Александър Бръзицов бяха и продължават да бъдат част от звуковата ни атмосфера десетилетия и заемат значителен дял от музикалната среда на българина. Дори и малкото, което композитора създаде през последните години, също носи белезите на неговия неповторим композиторски стил. Широтата и всеобхватността на музиканта Александър Бръзицов личеше в нестихващия му стремеж към разнообразие в неговите последни музикални песенни послания - „Докато питаш“ (2007 г.), текст Матей Стоянов, записана от Мариана Попова и Орлин Горанов, „Споделено“ (2009 г.), текст Матей Стоянов, изпълнена от Камелия Воче, „Към спомен друг“ (2011 г.) текст Матей Стоянов, записана от Ани Върбанова, „Спомен“ (2014 г.), текст Иван Беловски, записана от Васил Петров, „Красив роман“ (2015 г.), текст Матей Стоянов, записана от Невена Цонева и „Небесна песен“ (2015 г.), текст Матей Стоянов, записана от Сабина Донева.
За композитора Александър Бръзицов нямаше низши и висши жанрове, а просто хубава и лоша музика. Всяка една негова песенна творба бе създадена изцяло по вътрешен подтик, професионално, чрез щедрия си талант и здравия си вкус, с който той успя да постави началото на една традиция в историята на българската попмузика.
Поклон пред паметта ти, Маестро!
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста,..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg