„Славеят и розата” - от Оскар Уайлд

Бъди щастлив! - провикна се славеят. - Бъди щастлив! Ти ще получиш твоята червена роза. Аз ще я създам от музика на лунна светлина и ще я обагря с кръвта на собственото си сърце. Единственото, което искам от тебе в замяна, е да бъдеш верен в любовта, защото любовта е по-мъдра от философията, при все че философията е мъдра, и по-могъща от властта, при все че властта е могъща. Пламеноцветни са нейните крила и цвета на пламък има снагата й. Устните й са сладки като мед, а дъхът й е като дъх на тамян.

„Славеят и розата”, Оскар Уайлд

Ако четем като деца приказките на Оскар Уайлд, ставаме по-възрастни. Ако ги четем като възрастни, ставаме още по-възрастни. Защото всяка от приказките му съдържа специфичната цялост на мъдростта от детството до старостта, която трупаме през целия си живот. Така го умее само Оскар Уайлд. Затова е и вечен. Затова е за всеки. Затова е за всяка възраст. Оскар Уайлд създава сюжетите на приказките си сякаш с душевни субстанции, които изграждат великолепието на световете, за които ни разказва. Вероятно затова от тях навява и тъга. Приказките му са прекрасни, а красивото винаги е крехко, сякаш всеки миг може да бъде разрушено, а това несъмнено е тъжно.
Тази събота ви предлагаме премиерното повторение на „Славеят и розата” - приказка за любовта и саможертвата. Понякога някой трябва да пожертва самото си сърце, за да може някой друг да е щастлив, но дали винаги другият разбира какво е сторено за него и дали смисълът на дареното достига до неговото сърце?

Драматизация: Теодора Димова.
Участват артистите: Ангелина Славова, Юлиана Сайска, Ива Апостолова, Невена Калудова, Велислав Павлов, Георги Михалков, децата Алгара и Йоан.

Със специалното участие на Дони.

Музика: Иван Драголов.
Режисьор: Георги Михалков.