Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Асен Аврамов: Моят мироглед е музикоглед

БНР Новини
Снимка: Даниела Манолова
Преди около месец представих композитора Асен Аврамов с музиката към спектакъла „Алиса в страната на чудесата“, постановка на Младежкия театър „Николай Бинев“ с режисьор Анастасия Събева, за която той бе отличен с наградата за театрална музика на фондация „Маестро Димитър Вълчев“. Тогава обещах продължение на разговора в следващо издание на „Звездния експрес“, защото композиторът предостави на програма „Христо Ботев“ цял диск с авторска музика за пиеси, върху които е работил през последната година и половина. Ще прозвучат откъси от партитурите на Асен Аврамов към спектаклите: „Кавказкият тебеширен кръг“ на Маргарита Младенова в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ във Варна, „Бел ами“ на Бина Харалампиева в Малък градски театър „Зад канала“, „Лив Щайн“ на Крис Шарков в същия театър, „Медея, майка ми“ на Маргарита Младенова и Иван Добчев в Националния театър в Букурещ, „Сирано дьо Бержерак“ на Бина Харалампиева в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе, „На ръба“ на Александър Морфов в Народния театър „Иван Вазов“ и от саундтрака към филма „Банат“ на италианския режисьор Адриано Валерио.
От разговора някои вероятно ще бъдат изненадани да разберат, че Асен Аврамов се счита за оперен композитор: Това не е мечта! Аз смятам, че съм оперен композитор, да. Технически съм. Повечето от нещата, които съм правил, са опери без пеене. Мога да цитирам постановката „Апокриф“ например, която представлява една, в крайна сметка, етническа опера, в която има много малко пеене, но тя цялата е подчинена на музикалните решения, на хармоничността на музикалната словесност. Всички текстове, които са изговорени, те са репетирани на този тон, на друг тон, с тази или онази интонация... От по-нови постановки, които са работени по този начин, това са „Медея, майка ми“ в „Сфумато“, „Сънят на Гогол“, „Зимна приказка“. Не е необходимо актьорът непременно да пее, за да се работи в оперната територия, когато слово и музика се комбинират и вървят в един пласт, изграждат драматургията и конструирането – това е оперна работа... Мисля, че е въпрос наистина на мироглед. Моят мироглед за музиката, той си е музикоглед: музикалното изкуство е изкуство, независимо от това, че то, намиращо се в територията на сценичните изкуства като театъра, естествено не може да заеме цялото пространство. Защото когато човек пише симфонична творба, или камерна, или каквато и да е, предназначена само за концертно изпълнение – естествено, че творбата трябва да запълни цялото пространство. Но когато човек пише музика за опера, или за мюзикъл, музиката естествено е в комбинация със словото, с драматургията и поради тази причина аз намирам, че в театъра работата на музиката е много близка до тази в операта. Просто актьорите не пеят, а говорят.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05

Студии върху историята и настоящето на фестивала "Софийски музикални седмици"

Излезе  една дългоочаквана книга – " Студии върху историята и настоящето на фестивала  "Софийски музикални седмици"  от Диана Данова-Дамянова. Това е първото по-мащабно и целенасочено изследване на Международния фестивал "Софийски музикални седмици".  Под формата на четири студии се проследява неговата 55-годишна история от създаването му през..

публикувано на 29.06.24 в 11:30
Магдалена Кожена, Саймън Ратъл, Андрю Стейпълс и Симфоничния оркестър на Баварското радио

"Идоменей" на Моцарт от Мюнхен

"Имам неописуемо желание отново да напиша опера." Мечтата на Моцарт, изразена през 1777 г., най-накрая е изпълнена през есента на 1780 г., когато той получава поръчка от Мюнхен да напише голяма опера серия за предстоящия карнавален сезон. Превъзходството на Мюнхенския оркестър и темата, включваща конфликта между божествения закон и човешката страст,..

публикувано на 29.06.24 в 08:05

"Надпяване" – фолклорната класация на програма "Христо Ботев", юли 2024

В класацията "Надпяване" всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма "Христо Ботев" ще чуете да се съревновават не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..

обновено на 28.06.24 в 11:59