Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дебют на Красимира Стоянова в „Любовта на Даная“ от Рихард Щраус – 6 август, от 20.00 часа, програма „Христо Ботев“

БНР Новини
Красимира Стоянова в „Любовта на Даная” от Рихард Щраус
През 1940 година Рихард Щраус завършва своя последен оперен бисер - "Любовта на Даная”, сатирично-митологична опера в три действия. Автор на либретото става Йозеф Грегор, след като през 1929 г. Хуго фон Хофманстал умира и не успява да довърши работния текст със заглавие „Даная – брак по сметка”. Доразвивайки идеята на Хофманстал, Йозеф Грегор преплита в либретото два древни мита – за върховния римски бог Юпитер, който се опитва да съблазни красивата Даная и за приказно богатия фригийски цар Мидас, от чието докосване всичко се превръща в злато.
След завършването на творбата Щраус забранява тя да бъде изпълнявана до приключването на Втората световна война, но през 1942 г. диригентът Клеменс Краус получава разрешение от композитора да постави операта в рамките на Залцбургския музикален фестивал. Първото представление е трябвало да състои на 11 август 1944 г., но след неуспешен опит за покушение над Хитлер нацистите затварят всички театри и премиерата е отменена. Упоритият диригент обаче успява да издейства позволение и на 16 август същата година се провежда открита репетиция с костюми, на която присъстват композиторът и отбрана публика. Това е единственият път, когато Щраус чува своята творба, след  края на изпълнението той казва: „Любовта на Даная”  е  последната ми прегръдка с гръцката култура, операта е израз на убедителен съюз между немската музика и гръцката душа.
Официалната премиера на операта е под диригентската палка на Клеменс Краус в Малката зала на Залцбургския фестивал на 14 август 1952 г., три години след смъртта на Рихард Щраус. В Залцбург е поставяна само още веднъж – през 2002 г., затова завръщането й към „родната” сцена това лято се очакваше с огромно вълнение. Режисьор на продукцията е Алвис Херманис, диригент е Франц Велзер-Мьост, участват Виенската филхармония и хор към Виенската държавна опера.
В съботната оперна вечер ще ви предложим документален запис от премиерния спектакъл на „Любовта на Даная”, състоял се на 31 юли 2016 г. в Залцбург. В образа на Даная е великолепната Красимира Стоянова, това е пореден неин дебют в Щраусова роля. На миналогодишното издание на Залцбургския фестивал Красимира Стоянова се превъплъти в образа на Маршалката от „Кавалерът на розата”, тогава тя отново си партнира с диригента Франц Велзер-Мьост.
Ето какво казва той за българското сопрано: Най–първият път, в който Красимира Стоянова изпя партия на немски език, беше под моето ръководство заедно с Виенската държавна опера. Още тогава знаех, че гласът й е създаден за музиката на Щраус. С превъплъщението й в образа на Маршалката тя застана наравно с най-известните й предшественички, изпълнявали тази роля в Залцбург. След като я чух като Даная, определено мога да кажа, че Красимира Стоянова е една от най-добрите Щраусови певици на нашето време - тя знае как да предаде трогателно всички най-интимни аспекти на тази музика.
Повече подробности за участието на Красимира Стоянова в новата продукция на Залцбургския фестивал може да чуете от самата нея в звуковия файл.


Изпълнителски състав:

Даная, сопран – Красимира Стоянова
Юпитер, баритон – Томаш Коньечни
Меркурий, тенор – Норберт Ернст
Полукс, тенор – Волфганг Аблингер-Шперхаке
Ксанте, сопран – Регине Ханглер
Мидас, тенор – Герхард Зийгъл
Четиримата царе, два тенора, два баса – Павел Колгатин, Анди Фрю, Раян Спийдо Грийн, Йонгмин Парк
Семеле, сопран – Мария Селенг
Европа, сопран – Олга Безсмертная
Алкмена, мецосопран – Микаела Зелингер
Леда, контраалт – Дженифър Джонстън


Съдържание на операта „Любовта на Даная“ от Рихард Щраус



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мирослава Кацарова

Back to the Cinema с Мирослава Кацарова

Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше музикални теми и песни от филми, свързани основно с европейското кино. Сред филмите, чиято музика бе интерпретирана от Мира и нейния джаз квартет (Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко, Христо..

публикувано на 25.12.24 в 11:27
Мария Мира Христова, инж. Васил Ботев и Людмила Лазарова с вълшебното

За песента "Копче-топче" или как на Коледа стават чудеса

Песента "Копче-топче" пристига директно в радиоефира от творческата работилница на инж. Васил Ботев и певицата Людмила Лазарова в навечерието на Светлите празници. Процесът на създаването на песента и историята на инж. Васил Ботев започва в разгара на лятото в предаването "Terra Култура". Тогава пожелания за творчески успех отправя и Мими Колева..

публикувано на 25.12.24 в 09:11

Стенли с коледен концерт

Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ.  Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..

публикувано на 24.12.24 в 17:50
Сцена от спектакъла на „Джани Скики“

Отзвук от бляскавото начало на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора - 2024

През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..

публикувано на 23.12.24 в 12:15

Вечер с вокалното майсторство на Райна Кабаиванска

В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..

публикувано на 21.12.24 в 07:55