С първата и последната симфония на Дмитрий Шостакович завършва цикълът, който започна през миналата 2016 г. по повод 110 годишнината от рождението на великия руски композитор и интеграла, записан от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков. А защо решихме да съберем точно тези симфонии в едно предаване? Ясно е, за да можете сами да усетите, да преживеете с музиката старта на Шостакович като симфоник с Първата и посланията на последната, XV-та, създадена към края на живота му.
Композиторът започва да пише своя първи опус в жанра на 18 години. Всъщност няколко месеца преди това, младежки възпламенен от революционните идеи, е работел над симфония в памет на Ленин. Идея, която ще трансформира десетилетия по-късно в друга симфония. А Първата е със статута на учебна задача, след серия от няколко камерни творби, с които името му нашумява. С нея 19-годишният студент по композиция се дипломира в Ленинградската консерватория. За първи път е изпълнена на 12 май 1926 година с Ленинградската консерватория под диригентството на Николай Малко. И само след година следват премиерите й в Европа и САЩ от диригентите Бруно Валтер, Леополд Стоковски, Артуро Тосканини и др. Последната XV симфония е написана за един месец през лятото на 1971 година. Тогава Шостакович е на 65 години…
Ще чуете как композиторът мисли, как пише и заявява себе си като симфоник с началото и какво ни казва за своя път, за смисъла на битието, за смисъла на изкуството в годините, когато тихо и бавно, много изстрадал и болен, се сбогува със света. Примирено и безрадостно, както споделя в мемоарите си „Свидетелство”, записани от музиколога Соломон Волков: Да наблюдаваш как илюзиите бавно, стъпка по стъпка се рушат е мъчителен, болезнен процес. Илюзиите умират постепенно – не се случва внезапно и мигновено, в един прекрасен ден, да се събудиш и да нямаш повече илюзии. Сбогуването с тях е дълъг и тежък процес, като болката в зъба. Но мъртвия зъб можеш да извадиш. А погиналите илюзии продължават да гният вътре в нас. И да вонят. Аз цял живот нося в себе си труповете на своите илюзии. Премиерата на последната симфония е на 8 януари 1972 година - грандиозно събитие в Голямата зала на Московската консерватория със Симфоничния оркестър на Всесъюзното радио и телевизия под диригентството на неговия син Максим Шостакович. Както във всяко предаване от поредицата, заедно с маестро Табаков представяме симфоничните творби на Шостакович. Гост в студиото ще бъде и Юлиана Маринова, управител на фирмата „Гега ню”, която съвместно с БНР издава на компактдискове интеграла със симфониите на Дмитрий Шостакович.
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да изнесат специален акустичен концерт в зала "Сингълс" на НДК (вход А4, дясно), който е част от зимното им турне Acoustic in Europe . Формацията е емблематична както за австралийската..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg