Годишната награда на БНР „Сирак Скитник“ е учредена през 2001 година и се присъжда за принос в развитието на Българското национално радио като обществена медия. Тя носи името на първия директор на Радио София – Сирак Скитник, талантлив художник, критик, поет, театрал, общественик. Наградата се връчва всяка година на 25 януари, Деня на радиото. С оглед на дейността на Българското национално радио като обществена електронна медия наградите са обособени в три категории: Голяма награда „Сирак Скитник”, Награда за радиожурналистика, Награда за радиопредаване /радио проект/ мултимедиен проект, музикален проект на БНР.
- Номинация на програма „Христо Ботев“ за Голямата награда „Сирак Скитник” – за значим принос в развитието на Българското национално радио – Георги Василски
Георги Василски е доказано име в Българското национално радио с близо 40-годишен стаж – първоначално в програма „Хоризонт“, а след това в програма „Христо Ботев“. Работи като редактор, зам.-главен редактор, главен редактор, директор на програма, главен секретар на БНР. Като кореспондент в Букурещ за Румъния и Молдова, наред с преките си задължения, съдейства активно на българските общности в двете страни при връзките им с местни медии, издаване и снабдяване с литература на български език. След приключване на мандата си като кореспондент, Василски, който остава всепризнат капацитет по теми, свързани с Румъния и Молдова за водещите електронни медии, продължи да общува с българите зад граница, а в края на 2017-а усилията му се увенчаха с успех и БНР в лицето на Генералния директор Александър Велев подписа договор за сътрудничество с директора на радио „Албена“, гр. Тараклия, Молдова.
Над два мандата Георги Василски беше директор на програма „Христо Ботев“. Той направи програмата 24-часова, създаде нощен и съботно-неделен блок, множество нови предавания – на социална тематика, първото етническо предаване в националния ефир, предавания за земеделците, инициатор е за осъществяване на множество предавания от малки и големи селища, които популяризират продукцията на БНР и утвърждават авторитета му в национален мащаб. Негова е идеята за рубриката „300 секунди“, в която като журналист показва модерно аналитично мислене и талантливо публицистично перо.
В момента Георги Василски е главен редактор на програма „Христо Ботев“. Екипът изрази оценката си за него като мениджър и стожер на програмата през годините и учреди специална индивидуална грамота, която му беше връчена в края на 2015 година, когато той беше главен продуцент на програма „Христо Ботев“.
Георги Василски е автор на редица документални студии и на пиеси, излъчени в ефира на програма „Христо Ботев“, в „Радиотеатъра“ и в предаванията на редакция „Хумор и сатира“.
Автор е на книгите „Новото време“, „Палачите обичат тихо“, „За един рекорд“, „Луканов, убиецът и другите“, „Празникът е тъжна работа“.
Заради високия му професионализъм, иновативен дух, организационни умения, ярко творческо и журналистическо присъствие и отдаденост към каузата БНР, програма „Христо Ботев“ предлага Георги Василски за Голямата награда „Сирак Скитник“ за 2017 година.
- Номинация на програма „Христо Ботев“ за Награда за радиожурналистика – индивидуална награда за открояващо се присъствие пред микрофона, за отстояване на идеи и позиции, които утвърждават авторитета на Българското национално радио като обществена медия през изминалата година – Боряна Георгиева
Боряна Георгиева е най-дългогодишният журналист в редакция „Култура“ на програма Христо Ботев. Започва работа през 1994 г. като репортер с интерес към театралната журналистика. Автор и водещ е на обзорните и публицистични предавания на редакцията − „Артефир“, „Време и половина“ и „Какво се случва“. Боряна Георгиева е ерудиран журналист с тънко чувство за хумор. Тя умее да предразполага събеседниците в ефир и да извлича същината на разговора, като поднася увлекателно и достъпно дори и най-сложни теми. Обича да работи с млади хора като им помага да обикнат работата и да добият самочувствие, че могат.
През годините тя прави запомнящи се интервюта с едни от най-големите български актьори и режисьори, някой от които трудно се съгласяват да говорят публично. Автор е на последното интервю, дадено от Наум Шопов за БНР, което се пази в „Златния фонд“. Боряна осигурява срещи на аудиторията на програма “Христо Ботев“ с личности като проф. Кирил Топалов – посланик на България във Ватикана, проф. Ивайло Знеполски, проф. Възкресия Вихърова и други. Редовно следи и отразява опитите на академичната общност да подобри качеството на средното образование и защитава каузата за задълбочено и обективно изучаване на тоталитарните режими.
Тя е единственият журналист в програмата, който следи отблизо проблемите и процесите в развитието на кукленото изкуство в България и отразява всички престижни международни и национални фестивали. Първият частен куклен театър в България „Малък куклен театър Слон“ ѝ връчи за своя двадесет и пет годишен юбилей наградата „Златен слон“ за изключителен и безкористен принос за издигане на авторитета на кукления театър. Тя е носител и на диплома от международния фестивал за детска и младежка публика „Забранено за възрастни“, който се провежда всяка есен в Смолян.
Боряна се интересува, както от културната проблематика, така и от обществените явления и с точен анализ открива причинно-следствените връзки между тях.
- Номинация на програма „Христо Ботев“ за Награда за радиопредаване /радио проект/ мултимедиен проект, музикален проект на БНР – колективна награда за професионализъм и оригинални идеи през изминалата година – линията „1001 защо – Ефир знание“:
Следобедната образователна линия на програма „Христо Ботев“ е мястото, където любознателният слушател открива отговори на въпросите си, чува достоверния и компетентен глас на учени, изобретатели, пътешественици, преподаватели, общественици, професионалисти, истински и ценни хора, а не измислени герои. „Ефир знание“ е една от линиите, чрез които културно-образователната програма на Националното радио изпълнява обществената си мисия.
Понеделник – „Познати и непознати“ – за културните взаимодействия между различните етнически, социални и други групи, за „нестандартните“ хора. Целта е да се променят обществените нагласи към хората с увреждания, възрастните, социално слабите, децата, жертвите на насилие. През 2017 г. предаването организира осмия поетичен конкурс за незрящи „Зрящи сърца“ и изложба „Познати и непознати вдъхновения“ и включи в екипа млади репортери с увреждания.
Вторник – „За думите“ – единственото езиково предаване в националния радиоефир, което от 23 години поддържа интереса на слушателите към живата реч, промените и влиянията, които тя търпи, към неизчерпаемата информация, кодирана в думите, към изследванията и откритията на учените и таланта на „виртуозите“ на словото. Отличено е с наградата „Сирак Скитник“ за 2013 г. През тази академична учебна година предаването е включено в програмата на студентите, изучаващи български език, в Държавния педагогически университет „Богдан Хмелницки“ в гр. Мелитопол, Украйна.
Сряда – „Премълчаната история“ – поглед към непознати, обикновено отминавани с пренебрежение, или към всеизвестни факти от близката и по-далечната българска история, представяни в неочаквана, понякога и неподозирана светлина. Известни български учени-историци, интелектуалци, писатели и общественици изказват своите тези и възгледи, твърде често различни от официално възприетите. С ярко индивидуално присъствие са и двамата водещи – авторитетни фигури в културата ни.
Четвъртък - „Лабиринти на познанието“ – предаване за популяризиране на науката и техниката, което представя научни факти, загадки, парадокси и хипотези, в които си струва да се „загубиш“ на границата между различни науки, за да откриеш, че познанието далеч не е скучно занятие. Наградено със „Златен будилник“ през 2015 г.
Петък (16.30 – 17.30 ч.) – „А сега накъде?“ – предаването обединява познанието и приключението. Работи за налагането на българската марка в туризма в неговите разнообразни съвременни разновидности, обхващащи историческото наследство, природните дадености, културата и българския дух.
Екип: Цвета Николова, Венета Гаврилова, Румен Леонидов, Митко Новков, Росица Панайотова, Петра Талева, Елина Величкова, Зорка Мирчева, Албена Велева, Георги Стефанов, Диляна Трачева.
Наградите ще бъдат връчени на тържествена церемония по случай Деня на радиото – 25 януари.
Дали трябва обществото да се страхува за доходите и спестяванията си пред прага на еврозоната ? За правилната подготовка и предстоящите важни процеси в областта на финансите говори доц. Йосиф Аврамов в рубриката "Денят делово" на предаването "Нашият ден". За финансистът и преподавател в Нов български университет навлизането на страната в..
Комфортна дамска пижама, чисто спално бельо и уханието на пухкава възглавница. Това е мечтата на всяка дама след края на дълъг работен ден. За да имаме усещането за уют и удобство, то е важно да изберем правилната дамска пижама. Изборът може да бъде наистина труден, предвид цялото разнообразие на пазара. Освен това дамите имат своите вкусове и..
И тази година Националният конкурс за детско литературно творчество "Искри 2023" предизвика интереса на много от пишещите български деца в страната и по света. В Българското национално радио получихме около 300 произведения, изпълнени с разнообразни теми и невероятни герои. Церемонията по награждаването на отличените деца може да..
За втора поредна година Българското национално радио организира кампанията "Българските посланици на културата". Целта и е да бъдат отличени изтъкнати български писатели, поети, драматурзи, художници, актьори, певци и композитори, представители на танцовото изкуство и други, които със своето творчество през 2022 година прекрачват..
На 48 години внезапно почина нашият колега Александър Филипов Спасов. Той беше дългогодишен звукорежисьор в отдел „Говорно-драматичен звукозапис“ към Дирекция „Техника“ на Българското национално радио. Ще запомним Сашо с неговата доброта, честност, всеотдайност и голям професионализъм. Изказваме съболезнования на семейството му. Опелото..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg