Да си спомним за диригента Борис Хинчев

„Обичайте музиката, бъдете добри! Музиката облагородява, дава сили на човека!“ – с тази заръка го помнят многобройните му студенти в Националната музикална академия! Борис Хинчев – един от най-талантливите и най-продуктивни диригенти и с най-големи заслуги за развитието на оперно-изпълнителското ни изкуство. Един живот отдаден на дирижирането и преподаването!
Диригентският му път тръгва от Русенската опера (1957 - 1963) с „Трубадур” на Верди, по-късно е поканен в Софийската опера. Специализира в Италия (Миланската скала, 1960-61) при световните легенди в оперното дирижиране тогава – Джанандреа Гавацени и Антонио Вото. По-късно споделя: „Гавацени ме покани да бъда негов асистент още през 1961 година, но тогава тук се провеждаха прегледи на българските опери. От Русе постоянно ми се обаждаха да се върна – тогава дирижирах „Повест за истинския човек” от Прокофиев и „Момичето от Запад” на Пучини. Върнах се и тук родолюбивите ми чувства надделяха”. От 1963 г. Борис Хинчев започва педагогическата си дейност в музикалната академия
Отдава живота си на операта неслучайно – продължава семейната традиция, негов баща е известния тенор на Софийската опера Георги Хинчев. Синът завършва Софийското музикално училище със специалност пиано и му предсказват бляскава клавирна кариера. В Музикалната академия обаче се насочва към дирижиране и композиция. Ученик е на проф. Панка Пелишек по пиано, на Веселин Стоянов по композиция и проф. Влади Симеонов по дирижиране.
Самият той в интервю от 2004 г. споделя: „Винаги съм се стремял да помогна на певеца. Обикновено за него трудностите са в дишането. Считам себе си за диригент, който познава психологията на певеца, винаги го следя. Щом му е трудно в даден момент, даваш по-бързо темпо, когато е разположен да направи една красива фраза, движа оркестъра според неговата емоция, гледам да го изтъкна. Най-важното за диригента е да диша да „пее” с певеца. Искам между нас да има доверие и приятелство. Това качество на диригента си е даденост, която се усъвършенства с времето, развива се с опита, с репертоара. Но трябва да го носиш, това не се учи. Колкото и странно да изглежда – диригентът акомпанира, певецът е царят. Центърът е взаимното доверие!”
Четири години по-късно, на 4 септември 2008 година напуска този свят, а колегите му от Софийската опера пишат: „Боби Хинчев беше диригентът, който „дишаше” и „пееше” с певците; музикантът, който чувстваше музиката и знаеше как да я създаде, да реализира своя „образ” за творбата. Той умееше да поведе след себе си, да помогне, да създаде атмосфера на доверие и разбирателство между всички, които си партнират на сцената. Боби Хинчев обичаше и балета. И не отстъпваше от човешкото правило, че всичко си постига с доверие и любов! Ще го запомним скато един непресъхващ извор на радост, като един истински ваятел на хармония и красота, като несравним музикант и интерпретатор.”
 
В оперната вечер ще чуем записи на „Любовен еликсир” от Гаетано Доницети и „Албена” на Парашкев Хаджиев.


Съдържание на операта „Любовен еликсир” от Гаетано Доницети

Съдържание на операта „Албена” на Парашкев Хаджиев

Събота, 10 ноември, от 20.00 часа