Лия Петрова и Пламен Джуров начело на радиосимфониците – петък, 18 януари, зала „България“

Интервю на Валерия Христова с Лия Петрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Първият за 2019-а година концерт от юбилейния 70-и сезон на радиосимфониците ще премине под наслов „Три епохи“. Той обещава вълнуващо музикално преживяване с двамина великолепни български музиканти: виртуозната цигуларка Лия Петрова и диригентът Пламен Джуров. В програмата са включени: „Токата“ от Димитър Ненов, Концерт за цигулка и оркестър №5 в ла мажор от Волфганг Амадеус Моцарт и Симфония в ре минор от Цезар Франк.

Един от основателите на „Дружество на българските компонисти „Съвременна музика“ (през 1933), Димитър Ненов е сред водещите личности на интелектуалния елит в България и се превръща в ключова фигура не само за българската музика, но и за цялата българска култура. Едно от най-често присъстващите произведения в репертоара на българските пианисти е Неновата „Токата“. Тя е написана за пиано през 1939 година, три години след клавирния концерт на композитора, и в нея вече се начертават характерните за стила на Ненов. Впоследствие творбата е оркестрирана за голям симфоничен състав от Лазар Николов, който е негов ученик, а в петък вечер ще я чуем за първи път в оркестрацията на Иван Стайков, който пък е последният ученик на Димитър Ненов.

Волфганг Амадеус Моцарт пише повечето от своите концерти за струнни инструменти между 1773 и 1779 година, но не е известно за кого и по какъв повод са създавани произведенията. Обозначаването на датите също е неясно. Анализирайки почерка на композитора, документите и бележките, които е оставял той върху партитурите, изследователите смятат, че датите върху петте цигулкови концерта са били променяни няколко пъти. Така например годината на създаване на петия концерт „1775“ е била задраскана и поправена на „1780“, а след това отново е написано „1775“. Любопитна подробност е, че след това Моцарт не е използвал повече тоналността ла мажор чак до написването на 12-я си клавирен концерт.
Концертът за цигулка и оркестър №5 в ла мажор, номерация по Кьохел 219, е известен още под заглавието „Турски“. Това е последният и най-знаменит концерт, написан за този инструмент от Моцарт. Изключително популярен сред изпълнителите и публиката, той задължително присъства в репертоара на всеки изявен цигулар. Неслучайно творбата е сред трите цигулкови концерта на Моцарт, които цигуларите, допуснати до втори тур на световноизвестния конкурс „Чайковски“, са длъжни да изсвирят. Произведението е създадено през 1775 година, премиерата му се е състояла по време на Коледните празници в Залцбург.
Концертът има типичната за епохата музикална структура: бърза-бавна-бърза част. Те са както следва: Allegro aperto – Adagio – Allegro aperto; Adagio; Rondeau – Tempo di minuetto.

Цезар Франк е написал две симфонии, но само една от тях е известна на публиката. Първата, юношеска, творба остава неиздадена – очевидно композиторът я определя като не особено сполучлива. След нея Франк работи много и в различни жанрове: пише симфонични поеми, клавирни и органови произведения, кантати, но мисълта за създаване на нова симфония отлага за дълго време. Вероятно защото разбира, че още не е готов да осъществи напълно симфоничния си замисъл, а към своето творчество композиторът се отнася с огромна отговорност.
В средата на 80-те години на 19-и век у Франк назрява решението да напише нова симфония. Първите ескизи на творбата се появяват през 1868 година. Работата тече бавно, тъй като композиторът е принуден да се занимава с други дейности, за да преживява. Погълнат от задълженията в Консерваторията и частните уроци по музика, а също така – работата като органист в църквата „Света Клотилд“, той няма много време за композиране. Само през летните месеци, когато е във ваканция, се уединява в скромния дом, взет под наем в покрайнините на Париж, и твори без почивка.
Симфонията в ре минор е завършена през 1888 година. Това е не само най-значителното произведение на Франк, но и едно от най-добрите творения в този жанр, което с право се смята за най-великото достижение на френския симфонизъм. Творбата се отличава с класическа стройност и стилова яснота, които по удивителен начин се съчетават с романтичните пориви и свобода на изказа. Само по себе си произведението е съвършено.
Премиерата е на 17 февруари 1889 година в Париж под диригентството на Жюл Гарсен. За съжаление, симфонията няма особен успех. Едва по-късно тя заема своето заслужено място в редицата на най-добрите произведения от този жанр.
Симфонията е в три части: Lento; Allegro ma non troppo. Allegretto; Finale: Allegro non troppo.

Лия Петрова е родена през 1990 година в София. Започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст. На 6 г. вече излиза с оркестър на сцена, а на 8 получава медал „Моцарт“ за най-млад артист на ЮНЕСКО. През 2001 г. тя е приета в Hochschule fur Musik und Theater в Рощок при проф. Петру Мунтяну. През 2007 получава наградата „Млад музикант на годината“ в анкетата на предаването „Алегро виваче“ на Националното радио. От 2010 учи при прочутия цигулар и педагог Огюстен Дюме във Висшето училище „Кралица Елизабет“ в Брюксел, а по-късно се обучава и в музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин.
Лия Петрова е носител на награди от международните конкурси „Тибор Варга“ (Сион), „Луи Шпор“ (Ваймар), Instrumenten Music Fond и др. След успешния ѝ дебют в Хамбург тя е аплодирана на големите сцени в Рим, Прага, Монако, Брюксел, Амстердам и др. Талантливата цигуларка е била солист на Брюкселската и Люксембургската филхармонии, на Камерния оркестър на Лозана, Националния оркестър на Монпелие, филхармониите на Осака и Монте Карло и много други ансамбли. Като камерен музикант участва в престижни европейски фестивали. Сред ярките й изяви е участието в проекта Марта Аргерих и приятели в Атина, където през 2011 свири заедно с Марта Аргерих, Рено Капюсон, Юри Башмет и Миша Майски. През април 2016 Лия Петрова печели Първа награда на Международния конкурс за цигулари „Карл Нилсен" в Одензе, Дания, а в края на месец септември 2018-а излезе нейният дебютен албум, включващ Първия цигулков концерт на Сергей Прокофиев и Концерта за цигулка на Карл Нилсен.
Доскоро Лия Петрова свиреше на цигулка, изработена от Giovanni Battista Guadagnini, а от две седмици музикантката има „нов“ инструмент, дело на големия италианския майстор на цигулки Карло Бергонци. В петък вечер тя ще свири на нея за първи път.

Пламен Джуров е професор по дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и диригент на Камерния ансамбъл „Софийски солисти“, с който има стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка и Азия. Като композитор и диригент е носител на много престижни награди, а негови авторски произведения са изпълнявани и записвани в цял свят: Соната за пиано (1975); „Елегия“ за оркестър (1980); „Токата“ за оркестър (1982); Фантазия за оркестър (1985); Четири Балади, концерт за саксофон (2013) и други.