Тя не пожела да го дочака и ни остави няколко седмици преди това, сякаш да избегне каквато и да е ненужна за нея обществена показност.
Половин век на сцената, често в партньорство с най-добри музиканти, български и чужди. Еднократни срещи на светкавичните музикантски рефлекси, разгръщането на многократни възможности да се музицира отново и отново с един човек, докато връзката се изчерпи. И в отбрани случаи отдаването дълготрайно на близостта на сцената, на първо място на своя съпруг –цигуларя проф. Боян Лечев. Можеше да свири с всеки, но
избираше какво и с кого, защото музиката беше нейното царство, в което тя се движеше с невидима корона, но всички признаваха величието и. Същевременно Снежина оценявашe веднага таланта и качествата на другия и можеше многократно да му се възхищава, това я правеше щастлива и различна от много други. Не живееше с ничия отразена светлина и нямаше нужда да привлича още блясък върху себе си.
Бе щастлива много години да преживява музиката и като оркестрант-пианист, заобиколена от много тембри и багри, прониквайки в многопластовата партитура, такава благословия бе най-голямата светлина. Освен това имаше харизматична външност и сто процентна женственост на която не се осланяше в професионалния си живот. По-скоро тя балансираше с мекота, сърдечност и разбиране, остротата и силата на нейния проникновен, аналитичен мъжки ум, който можеше да сложи всеки и всичко на мястото му. Не малко хора от следващите поколения можеха да завидят на широтата на вижданията и разбиранията и, придружени с неподражаемото и артистично вълнение.
Но бе наистина родена да партнира със звука на пианото, да следва красиво и естествено и мисълта на автора и на свирещите с нея музиканти. С богатството на духа си да оживява всяка нота от клавирната партия и никога да не накърни цялостното усещане и съвършения баланс. Да бъдеш себе си и да твориш в единение е висше майсторство, което не е само професионално достойнство, а качество на личността. Тя беше и остава голямата Снежина Гълъбова.
Петък, 8 февруари, от 19.20 часа
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg