Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звукови хроники „Фолклор и композиторско творчество“ – Балкански гласове

БНР Новини
Снимка: pixabay.com

На Международния фестивал за съвременна клавирна музика „Пианисимо“ 2019 гръцкият пианист представи една стилна „гръцка“ програма – творби от гръцки композитори, родени по различно време през ХХ в., и живеещи в различни краища по света. В творчеството им, колкото и да е различно, се усеща една доловима връзка с типично гръцкото – като темперамент, ритмика, мелодика, етнос, музикална сюжетност. В предаването ще звучат фрагменти от колоритния цикъл „За бялата мидичка“ от Манос Хадзидакис. Той се състои от прелюдии за пиано с определена образност и гръцки танци от различни региони на страната.

Близостта с фолклора характеризира всяка национална музикална школа и то не само в романтичния ѝ период. В творчеството си почти всички български композитори по един или друг начин са черпили от необятната съкровищница на българския фолклор. В наследството на Добри Христов има не само великолепни музикални опуси; на него българската култура дължи първите теоретични разработки на българския фолклор, в т.ч. на българските ритми. Композиторът Любомир Пипков в забележителните си цикли „Метроритмични картини и студии“ и „Пролетни приумици“ създава сякаш малки енциклопедии от българското фолклорно богатство. Ще слушаме фрагменти от „Метроритмични картини“ в изпълнение на Марта Деянова, на която са посветени.

понеделник, 6 май от 17.30 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
инж. Веселина Енева

Еврика! Успешните българи и Националният политехнически музей

Отдавна вече музеите не са само институции за събиране и съхранение на историческо и културно наследство. Все повече те утвърждават своята образователна роля. Пример за това е и Националният политехнически музей. От много години в тясно сътрудничеството с Фондация "Еврика" той развива програми, насочени към изграждането на успешни млади хора с интерес..

публикувано на 27.10.25 в 17:00

Имунитет и ваксини – разумното решение

Много хора свързват имунизациите с цивилизационния избор на различните поколения. И не е тайна, че от първата ваксина в света, създадена в края на 18 век, до днес са спасени милиони хора. В поредното издание "За здравето" включихме цял консилиум от лекари, специалисти в областта на превенцията и лечението на грипни и простудни заболявания...

публикувано на 27.10.25 в 15:35
Любомир Любенов

Любомир Любенов – има ли граници изкуственият интелект

Известният старозагорски математик и педагог Любомир Любенов получи официална покана от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence (MBZUAI) – първия в света университет, посветен изцяло на изкуствения интелект. Поканата е за участие в престижното международно събитие Counselors Weekend, което ще се проведе на 15-16 ноември в Masdar..

публикувано на 27.10.25 в 13:58
Мария Боянова

Мария Боянова: Българският вампир е мях, пълен с кръв

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..

публикувано на 26.10.25 в 09:25
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35