На Международния фестивал за съвременна клавирна музика „Пианисимо“ 2019 гръцкият пианист представи една стилна „гръцка“ програма – творби от гръцки композитори, родени по различно време през ХХ в., и живеещи в различни краища по света. В творчеството им, колкото и да е различно, се усеща една доловима връзка с типично гръцкото – като темперамент, ритмика, мелодика, етнос, музикална сюжетност. В предаването ще звучат фрагменти от колоритния цикъл „За бялата мидичка“ от Манос Хадзидакис. Той се състои от прелюдии за пиано с определена образност и гръцки танци от различни региони на страната.
Близостта с фолклора характеризира всяка национална музикална школа и то не само в романтичния ѝ период. В творчеството си почти всички български композитори по един или друг начин са черпили от необятната съкровищница на българския фолклор. В наследството на Добри Христов има не само великолепни музикални опуси; на него българската култура дължи първите теоретични разработки на българския фолклор, в т.ч. на българските ритми. Композиторът Любомир Пипков в забележителните си цикли „Метроритмични картини и студии“ и „Пролетни приумици“ създава сякаш малки енциклопедии от българското фолклорно богатство. Ще слушаме фрагменти от „Метроритмични картини“ в изпълнение на Марта Деянова, на която са посветени.
понеделник, 6 май от 17.30 часа
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
