Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Диригентът, предизвиквал възторг и суперлативи! 100 години от рождението на Руслан Райчев

Снимка: архив

В две издания на „Неделния следобед“ – на 5 и 12 май, ще предложим на меломаните незабравими интерпретации, дирижирани от Руслан Райчев.
Той е роден на 5 май 1919 година в Милано, в семейството на легендарния български тенор със световна кариера Петър Райчев и съпругата му - украинката Фаина. Наследил изключителни таланти от своите родители, израснал в неповторимата атмосфера на дом, където са гостували музикални колоси от ранга на Артуро Тосканини, Умберто Джордано, Сергей Прокофиев, Аурелиано Пертиле и Фьодор Шаляпин, синът на Петър и Фаина Райчеви оставя ярка следа в историята на българската култура. Ученикът на великия Карл Бьом е изключителен музикант, надарен с впечатляващ талант и невероятна позитивна енергия. Диригент с огромен репертоар във всички класически жанрове, чудесен пианист, успешен ръководител, основател на няколко български музикални институции, много обичан и уважаван от колегите си, възторжено аплодиран от публиката и високо оценяван от критиката в целия свят. Лекота, артистизъм, висок професионализъм, ерудиция, чувство за драматургия, идеална спойка между сцена и оркестър, съвършена мануална техника – това са само малка част от суперлативите, казани или изписани по негов адрес. Сред впечатляващите факти от артистичната му биография са 140 оперни, оперетни и балетни премиери (общият брой на проведените от него спектакли е абсолютно невъзможно да бъде изчислен) и около 2000 симфонични концерта; 24 са само изключително успешните му турнета със състава на ДМТ „Стефан Македонски“, където през 90-те години на миналия век и в началото на настоящия завърши кариерата на Руслан Райчев. Той е дирижирал най-бляскавите съвременни звезди – от Доминго, Карерас, Капучили и Тадеи до Френи, Кабайе, Ричарели и Груберова; от Рихтер, Ростропович, Гилелс, Коган и Ойстрах до Арау, Полини, Вайсенберг, Погорелич и Черкаски. Разбира се, най-ценни за нас са спектаклите и записите му с най-големите български оперни певци. Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Димитър Узунов, Юлия Винер, Стоян Попов, Любомир Бодуров и още много от най-изтъкнатите български оперни певци са считали за чест да работят с Руслан Райчев.
И освен всичко това - онези, които са го познавали свидетелстват за изключителната му интелигентност и любознателност, бързи рефлекси, прекрасно чувство за хумор. Но, както каза в специално интервю за „Неделен следобед“ преди няколко дни неговият син – Петър Райчев:
„Баща ми имаше едно качество, което за мен беше много важно във всичко, каквото правеше – той носеше една невероятна любов! Просто тя си е вродена в него, тя не се учи. Човек или я носи, или не… Но той носеше един невероятен заряд от любов… Освен всичко друго, той имаше остър ум. На него не му беше чужда математиката. Действително беше интелигентен, но и умен – не знам дали едното е еднакво с другото… И това кореспондира с чувството му за хумор, защото остроумие и хумор – това са части от интелигентността… Баща ми беше полиглот-феномен. Можеше да седи на маса с четирима души от различни националности и да говори с единия на френски, другият да го пита отляво на италиански и той без да се замисля му отговаря на италиански, онзи насреща нещо му говори на немски – и никакъв проблем при превключването от един език на друг… Как да Ви кажа? Руслан Райчев (не понеже ми е баща), но обобщено ще кажа – той беше един формат! Той не беше само диригент. Беше интелектуалец, личност. Напоследък всички станаха „маестро“, „легенда“, „икона“. Баща ми още навремето ненавиждаше думата „маестро“ и ако някой го назовеше така, казваше: „Аз не съм никакъв маестро. Маестро са Верди и Тосканини. Туй-то…“. В момента е пълна девалвация на всички тези звания и титли. И не е въпросът в това, да кажеш: „Аз съм маестро, аз съм легенда!“. Баща ми беше човек от формат…“.

В двете издания на „Неделния следобед“ на 5 и 12 май ще предложим и рубриката „Срещи, гласове, съдби“ с проф. Павел Герджиков, посветена на Руслан Райчев. Почитателите на неговото изкуство ще могат да чуят още записи под палката на диригента в оперната вечер на програма „Христо Ботев“ на 25 май и петъчната симфонична музикална вечер на 31 май.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

София Главопулу – една от дамите на Балканите в "Ритъмът на Балканите 9" на ОНМ на БНР

Оркестърът за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов представи "Ритъмът на Балканите" – един от най-успешните си концертни проекти, който вече 8 издания прескача граници и събира на българска сцена едни от най- изявените музиканти на Балканите. 9-ото издание, тази година, представи дамите на Балканите, с великолепен подбор на..

публикувано на 22.05.24 в 08:20
Фридрих Велики свири на флейта, а Карл Филип Емануел Бах му акомпанира

Музиката на Фридрих Велики

Пруският крал Фридрих II (1712-1786), известен още като "Велики", е не само   успешен военачалник и щедър патрон на изкуствата, но и умел флейтист и автор на голямо количество инструментални творби, сред които над 120 сонати за флейта и континуо и 4 концерта за флейта и струнни. Роден през 1712 г., Фридрих от рано проявява по-голям интерес..

публикувано на 21.05.24 в 09:05

Kласика в жанра – Глен Хюз се завръща в София

А сега да станем! Шапки долу! Защото влиза един ритащ същински хард рок колос, класик. Казват, че жив класик бил онзи, дето, като го срещнеш, си викаш: "Божичко, тоя още ли е жив!". Да, жив е гигантозавърът, който гордо носи името Глен Хюз . Голям приятел на България и герой, който си сверява часовника с миналото в името на бъдещето. А той още го..

публикувано на 20.05.24 в 14:37

От ноти към багри: Художествено пътешествие с маестро Мичо Димитров

За душевността на цигуларя, който импровизира с четката и палитрата – разговор в ефира на предаването "Нашият ден".  Цигуларят и педагог маестро Мичо Димитров откри самостоятелна изложба в столичната галерия "Икар". Експозицията съдържа 40 живописни платна и ще бъде подредена от 30 април до 30 май. В изложбата могат да се видят творби на автора..

обновено на 20.05.24 в 10:44

Шедьовър на Бритън на оперната сцена в Брюксел

Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита за един от шедьоврите в оперната литература, създадени след Втората световна война. Световната премиера на"Въртенето на винта" е през 1954 г. в театър "Ла Фениче" във Венеция, представена от..

публикувано на 19.05.24 в 08:15