В момента сме свидетели на най-високите нива на човешка миграция, регистрирани някога – 258 милиона души по света живеят извън родните си места. Безпрецедентен брой от 70,8 милиона души по света са били принудени да напуснат домовете си през 2018 г. Сред тях има 25,9 милиона бежанци, повече от половината от тях са под 18 години – 13 милиона. 41,3 милиона души са вътрешно разселени в границите на своята страна и 3,5 милиона са хората, търсещи убежище. 
Има и милиони хора без гражданство, на които освен гражданство са отказани и основни права като образование, здравеопазване, заетост и свобода на движение. В свят, в който на всеки две секунди един човек е принуден да напусне дома си, е важно да се проследяват причините за този глобален проблем, както и решенията, които се вземат на европейско и световно ниво.
С журналиста на свободна практика Делян Тодоров – също участник в проекта на Minority Rights Group International: „Медии, малцинства, миграция“, разговаряме за сухоземните граници между Испания и Мароко – около Сеута и около Мелия – двата испански ексклава на Африканския северен бряг, около които се простират километри телени огради, разделящи Испания и Мароко – тези огради са единствената сухоземна граница на Европейския съюз с Африканския континент.
Как точно изглежда границата, къде започва Испания, къде свършва Мароко? А докъде точно трябва да е стигнал мигрантът, според испанските власти, за да има право да подаде заявление за убежище? За какво служат вратите в телените огради по границата и още интересни факти в първата част на разговора:
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
В началото на новата година Росица Петрова от Движението на българските майки споделя в ефира на „Нашият ден“ размисли за бъдещето, което ни е необходимо, и за уроците, извлечени през последните две десетилетия. Движението, създадено преди 20 години, продължава да е пример за обединение, грижа и отдаденост. "Искам да благодаря на всички..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха твърдо мнение, че е необходимо да се запази целостта на парка, да се прекрати текущата процедура за изключване на определени площи от него и да се защитят местностите Карандила и Даулите. В ефира..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
В рубриката "Науката не спи" гостува Никола Кереков , който разказа за едно изумително явление в света на мравките. Той сподели как тези малки същества..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
