Мишколц се превръща в едно голямо туптящо сърце, което пулсира във фестивалния ритъм. Това мое усещане споделиха и други хора на изкуството – режисьори, оперни певци. В залите на Националния театър на Мишколц, който е най-старият в Унгария, основната – класическа в червено и златно, и външната – модерна, се поставят оперни спектакли. Пред сградата артисти от балетната трупа изнасят подгряващи кратки улични представления без билет за всички граждани и гости на Мишколц, които се събират по главната улица. По площадите се правят класически, рок и джаз концерти за малки и големи. Всяка година фестивалът подарява на публиката и по един оперен спектакъл под звездите на различни знакови места. Гостувам за трети път на фестивала „Барток плюс“ в Мишколц и всеки път откривам нови гледни точки и към този форум, и към този град.
Тази година имах възможността да се запозная и да разговарям със създателя на фестивала Петер Мюлер – известен унгарски поет дисидент, филмов и театрален режисьор и поп рок музикант.
„Управата на града ме попита: Защо не направиш фестивал? Те знаеха, че създавам фестивали, защото вече бях направил Фестивала Sziget на Обудай в Будапеща, който днес е сред най-големите в Европа. Отговорих: Какъв вид фестивал искате да направим тук? Казаха ми: Защо не направиш международен оперен фестивал? Не само сградата беше оптимална с тези 5 сцени в нея, но имахме и добра оперна трупа. Опитахме и първата година пожънахме голям успех. Мисля, че е въпрос и на късмет, но много известни международни оперни звезди дойдоха в Мишколц, имахме голяма кампания по музикалната телевизия Меzzo и това създаде международния облик на фестивала. Избрахме той да бъде посветен на Бела Барток и да представя трите музикално-сценични творби на композитора – „Чудният Мандарин“, „Замъкът на Херцога Синята брада“ и „Дървеният принц“. Това не беше достатъчно за голям фестивал, затова решихме да бъде Барток плюс нещо – Верди, Пучини, Моцарт през годините, всички популярни оперни композитори“.
Какво още сподели Петер Мюлер чуйте в звуковия файл, а от 14.30 часа може да чуете разказa на Росица Кавалджиева, както и срещите ѝ с музиковеда Джанлуиджи Матиети, с режисьора Паоло Паница, тенорите Хектор Лопес Мендоса и Михаил Михайлов, и българите живеещи в Мишколц Мария Николаева и Янош Вълчев.
Вярваше в това знаменитият тенор до края на дните си. А също, че задачата на изпълнителя е да напипа нюансите в авторовия текст, които правят ролята само негова. Тамино от "Вълшебната флейта" бе една от тези роли. Казват, че има нещо ангелско в гласа на Петер Шрайер: затрогваща лирика, топлина, съвършен кристален оттенък… Какво да говорим за фантастично..
На 22 и 23 август Хисаря за първи път става домакин на джаз фестивал . Общината е поканила българския пианист, композитор и джазмен Мартин Денев да организира събитието, а той ще срещне публиката с едни от най-ярките имена на българската сцена – утвърдени артисти и млади таланти. Входът е свободен. Общината си поставя за цел да..
На 23-ти и 24-ти август ще се проведе третото издание на фестивала за съвременна музика “Мишовите звукови пейзажи“ в село Антон. Името му е посветено на покойния композитор и пианист Михаил Големинов, който пръв съзира потенциала на селото да се превърне в гостоприемно концертно пространство в непосредствена близост до природата. “Ориндж фактори”..
Мая Нешкова ще представи новите си песни от албума "Сърцето на любовта" пред публиката в Пловдив. Летният театър е сцената, на която тя и нейният съпруг Кирил Икономов, с когото работят в тандем, ще се срещнат с почитателите си. За новините на програма "Христо Ботев" Мая Нешкова каза, че я чакат още готови песни за запис и е вероятно скоро да има..
Вярваше в това знаменитият тенор до края на дните си. А също, че задачата на изпълнителя е да напипа нюансите в авторовия текст, които правят ролята само..
Десетото издание на колоквиума ще събере учени от няколко европейски държави, които ще запознаят колегите си с темите, по които работят. Научният форум..
През есента Велико Търново ще бъде домакин на Международното изложение "Културен туризъм". Традиционно, сред неговите двигатели и организатори е доц. д-р..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg