Като избягваме да се взираме в злото на тоя свят, рядко си задаваме въпроса за неговата причина. Случи ли ни се нещастие, сме склонни да припишем вината на хората около нас, но трудно я търсим у самите себе си. Понякога сякаш някаква тъмна сила ни подтиква да вършим злини, дори и без да ги осъзнаваме и окачествяваме като такива. Така човешката душа се превръща в полесражение, където вечно борба водят дяволските сили с Божията благодат.
Текстът на евангелското четиво, което разказва как Христос излекува човек, в чиято душа са победили силите на злото и са я обсебили бесовете, като ги изпраща в пасящите наблизо свине, е отправна точка към новия роман на Теодора Димова.
Как се реагира на злото, това е основният въпрос в „Поразените“. Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след Деветосептемврийския преврат. В какво се изразява поражението и в какво победата?
"Онова време беше абсолютно бездуховно. Духът липсваше. Да, любовта липсваше. Уважението към другия, отношението към другия, възхищението пред света, пред природата... Като че ли този режим изсмукваше духовността. Да се живее в общност без любов и без дух е много страшно", разказва авторката на "Поразените" Теодора Димова и допълва:
"Забравяме паметта си и това забравяне е много страшно. Работата на един писател е точно в това – да напомня, да изразява. Защото това, евангелски казано, е неразпознаването на Божието и на злото. Това беше и целта на романа ми – да ориентира. Другата ми цел беше да изследвам как човек реагира на злото. Злото съществува от грехопадението – не можем да го избегнем, но поне да не го подпомагаме. Никой от героите не е осъден, защото аз осъждам системата, а не нейните жертви". Самият Христос осъжда греха, не осъжда грешниците.
През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg