Лоренцо Виоти – новата звезда на диригентския пулт в Амстердам

Новият сезон на Националната опера в Амстердам бе открит с две от най-любимите на публиката веристични творби: „Селска чест“ на Пиетро Маскани и „Палячи“ на Руджеро Леонкавало. Постановката е на бележития канадски режисьор Робърт Карсън, добре познат на публиката в холандската столица от забележителната продукция на „Диалози на кармелитките“ на Франсис Пуленк. В основата на концепцията на Карсън е идеята за „театър в театъра“. Режисьорът получава вдъхновение от стилистиката на италианския писател и драматург Луиджи Пирандело и начина, по който той борави с различните пластове на реалността и очакванията на публиката. В тази връзка Карсън споделя: „Дейността ми като режисьор е силно повлияна от театъра на Пирандело и от концепцията за четвъртата стена, която може както да раздели подиума и зрителите, така и да ги свърже. И в тази постановка се стремя да сведа до минимум изразните средства и да покажа стилизирана сценична картина, в която намира отражение универсалната тематика на оперите“. В постановката не присъства колоритът на италианската провинция.

В замисъла си за метафоричното послание на театъра режисьорът размества последователността на творбите и започва първо с „Палячи“. С идването на пътуващите артисти вратите в залата се отварят и хористите се смесват със зрителите. В един момент се оказва, че и първите три реда също са заети от членове на хора. Тълпата постепенно заема сцената, посрещайки Канио и колегите му. Върху подиума е издигната друга сцена с голяма червена завеса. Сценичните реквизити са пестеливи – мобилни закачалки с костюми, подвижни гримьорни масички с огледала с осветление. Театралната сцена е въртяща се и публиката проследява преживяванията на героите от различен ракурс. На финала на операта, когато Канио забива ножа в гърдите на Неда и любовника ѝ Силвио, хорът, който дотогава наблюдава случващо се от първите редове в залата, се втурва на сцената и застива пред ужасяващата гледка.

От вокалния състав в операта на Леонкавало, в главната роля на Канио се изяви Брандън Йованович. С изключителна артистична и вокална енергия американският тенор сътвори незабравим образ на ревнивия, избухлив актьор. Тенорът изпълни прочутата Vesti la giubba с потресващ емоционален ефект. В партията на младата, жадуваща за истинска, физическа любов Неда, изпъкна Айлин Перес. Сопраното притежава много свеж, богат на цвят, чувствен лиричен глас със стабилен медиум и сигурни височини. Перес изпя великолепно красивата ария на Неда, в която девойката мечтае да бъде свободна като птица. Вокално сигурен бе Матиа Оливиери като Силвио с интересен лиричен баритон. Италианецът притежава чудесна физика и срещата на Неда и Силвио придоби реалистичен еротичен нюанс.

В първите тактове на „Селска чест“ виждаме същата застинала финална картина от „Палячи“. Мигове по-късно артистите започват да се поздравяват за успешния спектакъл и се отправят към кулисите. Докато тече Сицилианата на Туриду, празната сцена се превръща в огромна гримьорна и репетиционно помещение за хора на Националната опера. Певците започват да се подготвят за следващото представление в една нормална делнична рутина. Главните герои в „Селска чест“ са членове на колектива. След последния ансамблов номер хористите се преобличат и напускат работното си място, а Туриду остава сам с Мама Лучия. На финала след виковете, че младежът е убит в дуела, сцената и залата са огрени от силна бяла светлина и зрителите виждат себе си в огромно огледало в дъното на подиума.

Звездата сред изпълнителския състав на операта на Маскани безспорно бе Анита Рачвелишвили, един от водещите мецосопрани днес. Истински сценичен ураган, грузинската певица сътвори изключително ярък образ на отхвърлената и отчаяна Сантуца, с магнетичен, горещ сицилиански темперамент. Рачвелишвили използва палитра от вокални средства в интерпретацията си – мощни гръдни тонове, наситен медиум, сигурни широки акути. Певицата демонстрира удивителен контрол на гласа си и невероятно нюансиран звук. С голяма мекота и топлина мецосопранът изпълни солото във Великденския религиозен химн. Ще припомня, че само на 25 години грузинката стана най-младата участничка в откриването на сезона Миланската скала през 2009 година, когато тя изпълни Кармен под палката на Даниел Баренбойм. Много сигурно като Туриду ѝ партнира младият американец Браян Джагде – с обемен, метален глас с тъмен, баритонов оттенък. Тенорът се запомни с желязно сигурни, звънтящи височини. В края на сезона Джагде ще се завърне в Амстердам за ролята на Принца в „Русалка“ на Дворжак. В неделното матине на 21 септември двете централни баритонови роли на Тонио и Алфио бяха изпълнени от руснака Роман Бурденко, член на ансамбъла на Мариинския театър в Санкт Петербург. Певец с интересен, обемен глас, солидна техника и ярко актьорско присъствие. Както винаги, на голяма висота бе хорът на Националната Опера подготвен от тайванската хормайсторка Чинг-Лиен Ву.

През април тази година бе оповестено, че младият, 29-годишен Лоренцо Виоти ще поеме поста главен диригент на Холандската филхармония, наследявайки германеца Марк Албрехт, който ще се оттегли от длъжността в края на настоящия сезон. Виоти учи пиано, пеене и ударни инструменти в Лион. Впоследствие свири на ударни във Виенската филхармония и специализира дирижиране във Виена и Ваймар. През 2015 година Виоти печели наградата Нестле за млади диригенти на фестивала в Залцбург. Младият музикант, който има швейцарско и френско гражданство, е син на покойния диригент Марчело Виоти. Според договора Лоренцо Виоти трябваше да встъпи в длъжност от началото на сезон 2021-2022 година, но съдбата реши той да застане начело на филхармонията още в първата постановка на този сезон. Няколко седмици преди премиерата стана ясно, че предвиденият титуляр Марк Елдър трябва да претърпи спешна операция на преплетени нерви на врата. В спешно търсене на негов заместник, интендантът Софи де Линт се свързва с Виоти, който е на почивка в Сардиния със семейството си. Диригентът приема предизвикателството и за щастие братята му откриват партитурите на „Селска чест“ и „Палячи“ в архива на баща им. Лоренцо Виоти разучава произведенията само за пет дни. На 21 септември диригентът дори намери време за интервю с любознателните зрители четвърт час преди началото, в обичайните въведения към спектаклите. Виоти дирижира с голяма театрална експресивност в драматичните кулминации и с лекота и финес на звука в по-лиричните пасажи. Диригентът даде нужната свобода на изпълнителите като същевременно не остави нещата да излязат извън контрол. С невероятно ефирно пианисимо на струнните започна въведението към „Селска чест“, а в прочутото интермецо изящният оркестров звук наистина погали сетивата на зрителите като топъл средиземноморски бриз.