Вестник „Земеделска техника” обединява 120-годишни усилия в процеса на единение на образование, наука и земеделска практика за ефективно земеделие в България. Вестникът е приемник на първите земеделски издания. Данни от брой № 24 на вестника за 2019 г. очертават развитието на земеделския периодичен печат у нас.
Още в първото списание „Любословие”, издавано от Константи Фотинов в периода 1844-1846 г., се набляга на необходимостта от просвета за „българските орачи”. Първата книга в тази област е написана и издадена през 1853 г. от Никола Икономов Жеравненеца, учител от Разград.
Книгата „Земеделие” е отпечатана в Княжеско-сръбската печатница в Белград и сега се съхранява като ценна реликва във фонда на Централната селскостопанска библиотека.
През януари 1874 г. започва списването на вестник „Ступан” с подзаглавие „Земеделско-економически вестник” – първото българско периодично издание за земеделие, публикувано най-напред във Видин, а после – в Русе и Букурещ (в печатницата на Любен Каравелов).
През януари 1894 г. в Сливен излиза вестник „Орало”, чието мото е „ Мотиката и оралото хранят целий свет”. Следват още издания със земеделска тематика, чиито идеи са продължени в наше време от вестник „Земеделска техника”.
Освен че е наследник на първия периодичен земеделски печат в България, вестникът отличава и най-добрите български производители на селскостопанска техника, земеделци с високи постижения и изявени доставчици на чужди селскостопански машини.
През 2019 година вестник „Земеделска техника” награди Елена Кортел за принос в механизацията на земеделието, част от темите в предаването „Изгрев” по програма „Христо Ботев” на БНР.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
