Коледуването в българския фолклорно-християнски календар е посветителен обред, който бележи важен момент от житейския път на българина – младото момче преминава в групата на ергените, готови за женитба. Предстватбеното ергенско посвещение извършва обредната група на коледарите чрез музикално, танцово и словесно изнасяне на древните посветителни смисли. В достигналото до нас фолклорно наследство най-разпространен е източният тип коледуване с развито групово пеене и танцуване. При него ясно се подчертава интонационното богатство на източнобългарската коледарска песен, а с изпълнението на характерния мъжки коледарски буенец се наблюдава цялата коледарска празничност. Коледарите възвестяват раждането на „Млада Бога“, придвижват се с песни „по път“ или танцувайки попътен буенек.
Според изтъкнатите изследователи на танцовата ни култура – проф.д.изк. Анна Илиева и доц. д-р Анна Щърбанова, обредният попътен буенец повтаря идеята за митичното пътуване до долния свят, възпята в коледарските песни и разказана в коледарските благословии. Те отбелязват, че обредният танц представлява многократно повтаряща се проста танцова формула – елемент от целия обреден комплекс. „Зад външната простота на танца се крие един сложен свят, послания от древността и последвалите културни епохи. Той не е съпровождал веселбата около дадено събитие, той е бил част от това събитие“, подчертават изследователите.
С променящите се исторически и културни условия коледарският буенец от Ямболско е намерил широка популярност – една развита художествена форма, която отдавна се е превърнала в забава и дава подходяща основа за сценични адаптации. Това донякъде обяснява големия ентусиазъм, с който и до днес се изпълняват коледарските песни и игри в Източна България.
Пограничното село Радовец, община Тополовград, е пример за съхраняване на източнобългарската коледарска традиция. Там са запазени отделни обредни моменти, а местната певческа група поддържа старите коледарски песни и благословии. За традицията на Бъдни вечер и Коледа в с. Радовец разказват Димитър Костадинов и неговата съпруга Сийка Костадинова в интервю за предаването „Семейно радио“.
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов , философ и преподавател във ФЖМК на Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Опасността от автократски режими беше изразена достатъчно ярко и професионално от..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко това се прави с идея за концентрация на власт. Използва се момента да се концентрира власт в институции, в Министерски съвет, въобще в правителството, най-общо казано. Генералната репетиция в..
Лятното културно събитие Sofia Summer Fest продължава и през месец август, предлагайки на столичани и гостите на града разнообразие от кино и театрални заглавия. Сред акцентите тази година е второто издание на "Фестивала за съвременно българско и европейско детско и младежко кино", както и лятната програма на фестивала за документално кино..
Това е история за малка благотворителна кампания от Варна, която се превърна в символ на доброто за милиони хора в цяла България и по света като ги обедини да действат заедно. История за пластмасови капачки, бебета, бебешки кувьози, дарения, детски линейки, медицинска апаратура, продукти с кауза, мобилни пунктове за кръводаряване и още нещо .....
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
В рубриката "Разговорът" гостува Ива Йорданова – световна шампионка по бачата в професионалната дивизия на The Summit Championship , проведено през януари..
От 24 юли насам между храм-паметника "Св. Александър Невски" – символ на духовността, опрощението и вярата, и площада – символ на обществените настроения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg