Коледуването в българския фолклорно-християнски календар е посветителен обред, който бележи важен момент от житейския път на българина – младото момче преминава в групата на ергените, готови за женитба. Предстватбеното ергенско посвещение извършва обредната група на коледарите чрез музикално, танцово и словесно изнасяне на древните посветителни смисли. В достигналото до нас фолклорно наследство най-разпространен е източният тип коледуване с развито групово пеене и танцуване. При него ясно се подчертава интонационното богатство на източнобългарската коледарска песен, а с изпълнението на характерния мъжки коледарски буенец се наблюдава цялата коледарска празничност. Коледарите възвестяват раждането на „Млада Бога“, придвижват се с песни „по път“ или танцувайки попътен буенек.
Според изтъкнатите изследователи на танцовата ни култура – проф.д.изк. Анна Илиева и доц. д-р Анна Щърбанова, обредният попътен буенец повтаря идеята за митичното пътуване до долния свят, възпята в коледарските песни и разказана в коледарските благословии. Те отбелязват, че обредният танц представлява многократно повтаряща се проста танцова формула – елемент от целия обреден комплекс. „Зад външната простота на танца се крие един сложен свят, послания от древността и последвалите културни епохи. Той не е съпровождал веселбата около дадено събитие, той е бил част от това събитие“, подчертават изследователите.
С променящите се исторически и културни условия коледарският буенец от Ямболско е намерил широка популярност – една развита художествена форма, която отдавна се е превърнала в забава и дава подходяща основа за сценични адаптации. Това донякъде обяснява големия ентусиазъм, с който и до днес се изпълняват коледарските песни и игри в Източна България.
Пограничното село Радовец, община Тополовград, е пример за съхраняване на източнобългарската коледарска традиция. Там са запазени отделни обредни моменти, а местната певческа група поддържа старите коледарски песни и благословии. За традицията на Бъдни вечер и Коледа в с. Радовец разказват Димитър Костадинов и неговата съпруга Сийка Костадинова в интервю за предаването „Семейно радио“.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg