Галантните Индии – опера от Жан-Филип Рамо

„Галантните Индии“ е опера в четири явления и пролог от Жан-Филип Рамо по либрето на Луи Фюзлие.
Световната премиера: 28.08.1735 г. в Парижката кралска музикална академия.

Действащи лица и изпълнители:
Пролог – В градината на Хеба
• Хеба – богиня на младостта, сопран
• Белон – бог на войната, сопран
• Купидон – баритон
Първо явление – Щедрият турчин
• Емили – робиня, сопран
• Валер – роб, контратенор
• Осман паша – баритон
Второ явление – Инките на Перу
• Фани – индианка, сопран
• Дон Карлос – испанец, контратенор
• Юаскар индианец, бас
Трето явление – Цветята
• Фатима – сопран
• Заира – сопран
• Такма – принц, контратенор
• Али – негов фаворит, баритон
Четвърто явление – Диваците
• Зима – индианка, сопран
• Адарио – индианец, тенор
• Дамон – французин, контратенор
• Дон Алвар, испанец, бас

Пролог
Хеба, богинята на младостта, подтиква млади французи, италианци, испанци и поляци да се насладят на любовните удоволствия (ария – Vous, qui d'Hébé suivez les lois). Белон, богът на войната, напътства младежите и ги примамва с героични битки (ария – La Gloire vous appelle). Хеба вика за подкрепа Купидон, който да подпомогне усилията ѝ.

Първо явление – „Щедрият турчин“
Първата част се развива в Турция, на брега на морето. Емили е млада християнка, заловена от пирати и превърната в робиня на Осман паша, който се е влюбил в нея (ария – Il faut que l'amour s'evole). Но Емили го отблъсква (ария – Vaste empire des mers). Сърцето ѝ принадлежи на Валер, нейния любим, който я издирва, откакто са разделени. Тя е в градината на пашата, край брега, когато силна буря изхвърля един кораб с екипажа му. Моряците също са заловени и дадени в робство. Сред тях е и Валер, който среща своята Емили. Радостта от срещата им е помрачена от трагичната ситуация. Идва пашата и обратно на всички предположение връща на Валер любимата му и им дарява свободата. Той е разпознал в лицето на Валер този, който преди време го е освободил от робство. Двамата си спомнят за миналото и хвалят добродетелите си. Първото действие завършва с танци.

Второ явление – „Инките на Перу“
Втората част ни отвежда при инките в Перу, където великият жрец на Слънцето Юаскартайно обича принцеса Фани. Но тя е влюбена в испанския офицер Дон Карлос (ария – Viens, Hymen). Тя се притеснява за него и го моли да си тръгне, защото народът ѝ се събира за големия празник на Слънцето. Идва Юаскар, който се опитва да убеди Фани, че боговете са наредили тя да стане негова съпруга. Тя не му вярва и той дава воля на яростта и ревността си, но разговорът им трябва да прекъсне заради приготовленията за празника. Празникът на слънцето е кулминацията в цялата сцена. Първото явяване е носталгичен разказ за отминалите славни времена, което прелива във възторжена благодарност към разпръскващата благодат звезда. Третата ария е молитва към Слънцето да приеме конкуренцията на любовта, която доминира в заниманията на поклонниците. Сцените са изпълнени с много танци до момента, когато не се пробужда един вулкан, който хвърля в ужас събралите се хора. Фани е уплашена и за момент съжалява, че не е послушала жреца, но тогава се явява Дон Карлос, който разкрива, че Юаскар е предизвикал изригването, като е накарал приближените да хвърлят в кратера скали. Финалният терцет представя радостта на Фани и Карлос и отчаянието на Юаскар. Финалът е напомняне, че не трябва да се спекулира с могъществото на боговете.

Трето явление – „Цветята“
Принц Такма е влюбен в Заира – робиня на неговия фаворит Али. Такма пристига в палата на Али, преоблечен като търговка. Така ще може да пренощува в харема и ще може да разбере какви са чувствата на Заира към него. Пристига Заира, която оплаква нещастната си любов (Amour, Amour, quand du destin j'éprouve la rigueur). Такма ѝ съчувства и иска да разбере името на своя противник. Но идва и Фатима, преоблечена като полски роб. Такма решава, че това е тайният любовник на Заира. Побеснелият принц сваля дегизировката си, разкрива кой е и иска обяснение, но тогава и Фатима показва истинската си същност. Така се разкрива, че Заира е влюбена в Такма, а Фатима – в Али. Двете двойки празнуват щастливата развръзка (квартет – Tendre amour). На финала персите честват Празника на цветята.

Четвърто явление – „Диваците“
Действието се развива в гора някъде в Америките, след като индианците са изгубили битка с фанко-испанските войски, предвождани от французина Дамон и испанеца Дон Алвар. Действието започва с монолог на Адарио, предводител на индианците, който се радва на настъпилия мир, но се притеснява, че не може да спечели сърцето на Зима, дъщерята на индиански вожд, покровителстван от европейците (ария – Rivaux des mes exploits, rivaux des mes amours). Адарио се скрива, за да проследи враговете си. Алвар и Дамон ухажват Зима. Испанецът ѝ обещава вярност, а французинът възхвалява любовното непостоянство. Зима отхвърля и двамата военни и се врича на Адарио, който до този момент е бил скрит (ария – Sur nos bords l'amour vole). Отново на финала има танци, с които се утвърждава мирът между индианците и завоевателите, и е като празник за обединението на Зима и Адарио.