Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Били Айлиш – кралицата на катарзиса

БНР Новини
3
Айлиш на Гластънбъри 2019
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Толкова млада, а суперзвезда! 18-годишната Били Айлиш спечели всички четири големи награди "Грами" – за албум, песен, запис на годината и най-добър нов изпълнител.

Така тя стана първата жена, спечелила големите четири. Айлиш счупи и рекорда, който преди това принадлежеше на Тейлър Суифт. Преди десет години Суифт беше най-младата изпълнителка, печелила албум на годината на 20-годишна възраст. Айлиш е родена на 18 декември 2001 г.

Още по-интересното е, че Айлиш триумфира с творчество, за което никой не би предположил, че ще съблазни мейнстрийма.

"Ние създадохме албум за депресията, самоубийствените наклонности и климатичните промени" – кратко обясни Финиъс О`Конъл, брат на Айлиш, който е и съавтор, продуцент и звукоинженер на албума ѝ "When We All Fall Sleep, Where Do We Go".

Преди десет години, когато Суифт доминираше наградите с лекомислени песнички с кънтри звучене, никой не би предположил, че успехът ѝ ще бъде надигран от мрачно момиче с готик излъчване и безформени дрехи. Но за всеки, който следи отблизо процесите, триумфът на Айлиш не би трябвало да е изненада. Тя е есенцията на поп звезда от поколението Z (родените след между 1995-а и 2015 г.)

Айлиш прави музика от 13-годишна. Тя и брат ѝ Финиъс, по онова време 17-годишен, създават електорнни поп песни в спалнята на дома си и ги качват в SoundCloud. Творческите занимания на двамата са подпомогнати от родителите им, които ги обучават у дома на музикална теория и спят във всекидневната на лосанджелиското си жилище, за да могат децата им са творят. Жертвата им, по всичко личи, е оправдана. Награденият албум Били Айлиш и Финиъс О'Конъл записват в спалнята на дома си.

Двойката развива странен, експериментален поп с мрачните депресивни теми, свързани със самоненавист и депресия. Необработеният, хрипкав глас на Айлиш и небрежният ѝ андрогинен стил уцелват слабото място на зетърите. Айлиш е равнодушна и нихилистично настроена, отричаща всичко, което преди нея се е очаквало от едно момиче в шоубизнеса. Там, където публиката окачва сексапилно момиче с бомбастични сценични изяви, Айлиш е намусена и безразлична към това дали се харесва някому или не. Накратко казано: Тейлър Суифт беше заменена от анти-Тейлър Суифт.


В кампания на Келвин Клайн за миналата година, Айлиш, чието влияние върху модата е осезаемо, обяснява, че предпочита торбестите безформени дрехи: "Понеже така никой не може да си състави мнение, тъй като не вижда какво се крие под тях. Никой не може да заключи: "О, тя е кльощава" или "тя не е кльощава, "тя има дебел или плосък задник. Никой не може да каже нищо подобно, понеже няма как да знае."

Айлиш е наясно с критичността, с която се сканират телата на жените в шоубизнеса, и типично в стила на Z поколението, просто отказва да играе тази игра. Стилистката ѝ Саманта Бъркхарт казва пред австралийския "Вог", че Айлиш "Обитава територията на безполовостта и амбивалентността по отношение на дрехите, което е много освобождаващо. Тя просто не приема хиперсексуализираната идея за това какво трябва да представлява женствеността."

Ако музиката на звезди като Тейлър Суифт, Кейти Пери и Лейди Гага от началото на на 21-ви век се концентрираше върху прост рефрен, които можеш да кряскаш, музиката на Айлиш е за онова, което сподавяш и затискаш с възглавницата. Последният ѝ засега сингъл – Everything I Wanted – е болезнена, тиха медитация върху това как внезапният успех ѝ навява мисли за самоубийство, тъжен израз на ниска самооценка, а за хлапетата, които страдат от подобни емоции, самоненавистта на Айлиш идва като откровение и покана за катарзис.

А мрачните тинейджъри с ниска самооценка и самоубийствени мисли не са никак малко. В последните 15 години тревожността и депресията сред подрастващите са се увеличили с 48%. Това са децата, които растат в годините на икономическа криза, остеритет, климатични промени, непрекъснато увеличаващи се такси и тестове в училище, както и с негативите от социалните мрежи. Зетърите са склонни към самоанализиране като юношите от всяко друго поколение, но растат в среда, в която за психичните проблеми и заболявания се говори по-открито. А в песните на Айлиш те намират и художествен израз.

Разбира се, резигнацията и самооплакването на Айлиш не поникват от нищото. В ранните години на 21-ви век емо-стилът изразяваше безпокойствата на младите. А и всяко едно поколение е градило своя контракултура на бунт и несъгласие. 

Айлиш обаче съумя да изгради архетип на поп звезда, който радикално се различава от всичко видяно досега. Тя изглежда е от онези малцина артисти, чието изгряване, сигнализира цялостна промяна на пейзажа. Появата ѝ означава, че очакванията и нагласите, които имахме към жените изпълнителки, се променят драстично.

По материали от "Ройтерс", "Гардиън", БТА.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Избрано от сезона на Метрополитън опера – "Хофманови разкази" от Жак Офенбах

Последната творба на Офенбах оживява отново на сцената на Метрополитън опера. След като придобива известност като оперетен композитор Жак Офенбах се насочва към сериозен сюжет. Основата, са три истории – едновременно дълбоки, зловещи и смешни, от романтичния немски писател Е.Т.А. Хофман, който става главен герой в тях. Всяка от историите разказва..

публикувано на 01.03.25 в 07:50
Пиеро Епифания

Пиеро Епифания и неговата "Афроперуанска психеделия"

Повече от три (направо почти четири)   години минаха, откакто излезе дебютният албум на живеещия между Амстердам и София перуански перкусионист и композитор Пиеро Епифания Осамбела Miles, los amigos , така че можем логично да наречем новото издание Psicodelia Afroperuana дългоочаквано. То е ЕР (тоест, кратък албум) от четири пиеси – първа част..

публикувано на 27.02.25 в 17:45

Симфоничният оркестър на БНР представя "Вишеградски традиции"

Концерта "Вишеградски традиции" ще представи Симфоничният оркестър на Българското национално радио. Двама словашки музиканти ще гостуват на Радиооркестъра. На диригентския пулт ще застане Растислав Щур, а сред солистите на вечерта ще бъде младата изпълнителка на блокфлейта Айна Марош. Началото ще даде българско произведение. С изпълнението на..

публикувано на 27.02.25 в 17:39

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 март 2025 г.

1 март Свири Симфоничният оркестър на Полското национално радио в Катовице с диригент Нестор Байона. 3.00 часа – Фредерик Шопен (1810-1849), Концерт за пиано № 1 в ми минор, оп. 11. Солист: Шимон Неринг (пиано). 3.42 часа – Ференц Лист (1811-1886), Сватбен марш из "Сън в лятна нощ" от Менделсон. 3.47 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Делфийските танцьорки..

публикувано на 27.02.25 в 17:15

"Хофманови разкази" на Жак Офенбах, опера в пет действия

Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..

публикувано на 27.02.25 в 15:36