„Фервал“ – опера в три действия и пролог (съдържание)

„Фервал“е опера в три действия и пролог, оп.40 от Венсан Д`Енди. Либретото е на композитора по поемата „Аксел“ на Исайя Тенье. Премиерата е на 12 март 1897 г. в театър „Ла Моне“, Брюксел.

Действащи лица и изпълнители

Фервал – тенор

Гилен – мецосопран

Арфагар – баритон

Каито – мецосопран

Гримпюе – бас

Ленсмор – тенор

Селянин, Шено – тенор

Илбер – тенор

Феркемна, Муса – тенор

Гейвир – баритон

Пратеник – бас

Гвилкингубар – баритон

Бердре – бас

Съдържание

Пролог

Сарацински бандити нападат от засада галите Фервал и друидът Арфагар, оставяйки ги ранени. Гилен, дъщеря на сарацинския емир и магьосница, ги спасява от смъртта. Тя веднага се влюбва във Фервал и предлага да го излекува. Тя иска да знае кой е той. В началото Арфагар отказва. В това време Фервал се събужда и вижда девойката. Той също веднага се влюбва в нея, но ѝ казва, че принадлежи на Бог. Прологът завършва с пренасянето на Фервал в двореца на Гилен.

Първо действие

Арфагар иска да напуснат бързо двореца, но Фервал се чувства прекрасно и въпреки че раните му са зараснали, той иска да остане там. Арфагар обяснява на Фервал историята му. Фервал е син на келтски цар от земята на Краван и е предопределен да бъде последен защитник на старите богове („Нюе“). Той е натоварен с мисията да спаси родината си от нашествие и грабеж, но трябва да се откаже от любовта, да се посвети на боговете и да изпълни дълга си.

След завръщането на Гилен Фервал отвръща на любовта ѝ. Арфагар обаче призовава Фервал да я напусне и да изпълни мисията си.

След като най-накрая младежът напуска Гилен, тя призовава своите сънародници сарацини да нахлуят в Краван, за да си отмъсти за това, че е изоставена. Тя им обяснява, че там, на север, ги очаква богата и голяма плячка.

Второ действие

Арфагар и Фервал са се завърнали в Краван. Те отиват пред богинята Каито в планината, където тя издава едно пророчество:
„Ако клетвата е нарушена, ако древният закон бъде разрушен, ако любовта царува над света, цикълът на Есю е затворен. Само смъртта, ще извика живот. От смъртта ще се роди нов живот“.
Арфагар не може да разтълкува значението на пророчеството, но то е  казано. Фервал разбира, че нарушаването на древния закон се отнася до собственото му неспазване на клетвата, въпреки че той се е отказал от любовта. Той знае, че в крайна сметка изкупителната смърт ще бъде неговата.

Арфагар запознава Фервал с краванските вождове и те го приветстват като техен нов водач, или „Брен“. Фервал предполага, че ще се провали като лидер и по този начин като спасител на своята земя, но чувства, че може да постигне изкупителната си смърт в битка като водач. Фервал се опитва да обясни тази ситуация на Арфагар, който споделя страха си за бъдещето на своя народ. Той припомня пророчеството, че от смъртта ще се роди нов живот и е готов да поведе народа си към свобода – „Само смъртта може да извика живот, новият живот ще се роди от смъртта – това е пророчеството, а жертвата съм аз и ще освободя родината си“.

Трето действие

Армията на Краван е загубила битката, а Фервал остава жив, въпреки че е търсил смъртта. Той моли Арфагар да го убие като жертва, за да изпълни задължението си.

Появява се обаче Гилен, което отново пробужда любовта на Фервал и го кара да промени решението си. Арфагар се опитва да убие Фервал, но вместо това Фервал поваля Арфагар. Фервал извежда Гилен далеч от бойното поле и те започват да се изкачват на планина. Изтощена, тя умира в обятията на Фервал.

Фервал оплаква смъртта и на Гилен, и на Арфагар. Фервал носи тялото на Гилен нагоре в планината, когато заснежените върхове са озарени от ярка светлина и той осъзнава, че предстои раждането на „новия Бог“ – „От изток светлината изгрява ...  навсякъде царува благодатен мир...“ Възторгът е съпроводен от химна „Pangе Lingua“в чест на Спасителя.