Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

И ХХІV издание на София филм фест – под знака на българското кино

В две поредни издания под знака на София филм фест – нали всяка година през март очакваме големия филмов маратон – осъществяваме нашите ефирни срещи с музиката в българското кино. Родил се през далечната вече 1993 г. като София мюзик филм фест, той винаги е бил обект на пристрастията ни с ежегодните ярки музикални акценти в програмата си. Що се отнася до нашата конкретна тема, посветена на родното киноизкуство, за софийския филмов фестивал тя също е приоритетна – особено през последните две десетилетия. Ето равносметката: от 2002 до 2020 година в програмата „Ново българско игрално кино“ са представени 191 филма. 

Като прибавим 210-те заглавия, участвали в конкурса за български късометражен филм, а към тях и документалните киноленти – цифрата наистина е внушителна. И това не е „суха“ статистика, а неоспоримо доказателство за трайното и респектиращо присъствие на българското кино във фестивалния дух и живот на София филм фест.

Само в периода 2018–2020 в рамките на феста са показани 50 нови български кинозаглавия!

През 2015-а 100-годишнината на родното кино бе чудесен повод в програмата на София филм фест да бъдат представени две селекции: десет класически български киноленти, създадени преди 1989-а, и десет – след 1990-а. Рекордът на 22-рия София филм фест`2018, когато като от рог на изобилието „се изляха“ 22 български филма, вече е подобрен. Предстоящото 24-то негово издание ще предложи в добавка и осем премиерни заглавия!

Очаквайте в музикално-филмовите „Звукови хроники“ – кратка ретроспекция – с музикални илюстрации, под надслов: Българското кино и София филм фест през годините.

Слушайте в две последователни издания на "Звукови хроники" в сряда, 4 и 11 март, от 17.30 ч.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Архитектурата като сцена за ирационални идеи в проекта "Възможности за съпричастност"

Проектът "Възможности за съпричастност" с автор Ивайло Аврамов изследва пространството на галерия "Куб", търсейки диалог между ресурсите на архитектурата и стремежа към съпричастност.   Той въвежда прости кинетични механизми в няколко функционални принципа: гравитационно действие (разстилане, изсипване, изхвърляне) и пространствено определяне..

публикувано на 06.10.25 в 18:09

"Разораните градини на любовта" и какво пониква от раздялата

Димитър Кенаров, журналист, преводач и писател представя новата си поетична книга "Разораните градини на любовта" на 8 октомври в 18.30 часа, клуб "Писмена" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".  Стиховете в книгата говорят за изгубената любов и това, което остава след нея, за разделите и разминаванията но и за неразбраната природа и..

публикувано на 06.10.25 в 15:31
Веселин Диманов, Никола Рахнев, Ива Дойчинова, Даниел Ненчев, Добрина Чешмеджиева

Какво променят съвременните "будители"?

Думата "будител" е българско понятие, което е трудно да бъде превеждано. Свързваме го с "Народните будители" – българските просветители, книжовници и революционери, които през различни епохи са допринесли за духовния и културен възход на народа, съхранявайки националната идентичност . Но какво означава будител днес? Какво е будителство? Кой и защо..

публикувано на 06.10.25 в 14:26
проф. д-р Славия Бърлиева

Време е да представим ясно приноса на България към европейската цивилизация

В навечерието на Деня на народните будители ефирната поредица "Събуди се, България!" на "Terra Култура" ще се излъчва в четири епизода – на 6, 13, 20 и 27 октомври . Инициативата цели да открие смисъла на будителската мисия в съвременния свят , да потърси връзката между традицията и модерността и да отправи послание за едно бъдеще, което се..

публикувано на 06.10.25 в 12:28

Страхът от ИИ: не от машината, а от загубата на предимство

Може ли една машина да създаде герой с душа? Да напише история, която да трогне и вдъхнови? Къде свършва човешкото творчество и къде започва машинната симулация? И дали "душата на изкуството" ще остане завинаги човешка привилегия? На тези въпроси отговаря писателят и преводач Александър Драганов – гост в рубриката "Разговорът" на предаването..

публикувано на 06.10.25 в 12:08