След повече от 25 години живот на улицата графити изкуството у нас за първи път влезе в Националната художествена галерия. От 26 февруари „Квадрат 500“ е „Прозорец към детството“ на петима артисти. Миналата година, през септември, пред очите на стотици зрители те създадоха седем творби, вдъхновени от детските си спомени. Станислав Трифонов-Nasimo и неговите колеги Sve, Esteo, Arsek & Erase демонстрираха на живо различни техники и умения. Те рисуваха върху преносими пана с идеята да покажат творбите си след това и в галерия, за да достигнат посланията им до повече хора. Тези творби вече намериха своето място в изложбената зала на Националната галерия и до 5 април очакват своите посетители.
Графитите често се определят като част от съвременното изкуство в случаите, в които на тях не се гледа като на акт на вандализъм. Те обаче съществуват още от 60-те – 70-те години на миналия век, припомня кураторката на „Прозорец към детството“ Боряна Вълчанова. За нея графитите са екстровертно изкуство. Те се раждат в бунт и от желанието на авторите им да кажат в картини онова, което с думи често е трудно.
Въпреки това немалко хората у нас продължават да се питат едно и също нещо всеки път, когато погледнат към някой графит – „Това изкуство ли е?“ Медиите от своя страна не помагат особено в това отношение, защото също са задавали този въпрос безброй пъти.
Графитите, които виждаме изрисувани по сгради, жп гари и други улични пространства, са част от градската култура и напълно се различават от безразборното драскане, на което нерядко сме свидетели. Макар и да са израз на протест, те често са одобрени от общината. Миналата година например в Столична община са внесени значителен брой проекти с идеята да обогатят градската среда именно чрез графити изкуство. За съжаление малка част от тях са видели бял свят. Или пък бяла стена. Това може би се дължи на личната преценка на членовете в комисията, а може би отново е въпрос на неразбиране на това изкуство.
Все пак въпросът „Изкуство ли са графитите?“ остава. Дали това, че вече са поместени в Националната галерия ще промени представата на хората за тях, обаче е въпросът, който задава „Време и половина“.
Постановката "Херкулес vs Авгий" е първата премиера на Театър София за новия театрален сезон. Тя е драматургична версия на класическия мит за Херкулес за почистването на Авгиевите обори и е дело на Ивайло Христов. Пиесата е решена като древнотръцка трагикомедия. Присъства хор, който не само пее, а и играе ролята на парламент и разказвач като..
Постановката "Пеперуди в стомаха" представлява забавна история, която напомня, че за да намериш себе си, първо трябва да се изгубиш в нечий друг свят. Режисьор e Николай Гундеров, a сценограф – Светла Колева. Музикалното оформление е дело на Денислав Анастасов. Актьорският състав включва Любомир Нейков, Ненчо Илчев, Иван Радоев и Лили Сучева...
Символична екоакция на границата между България и Румъния събра доброволци от пет европейски държави, които поискаха забрана за нови сондажи за нефт и газ в Черно море. На плажа край румънско село Вама Веке участниците разпънаха огромен надуваем спасителен пояс и изписаха с букви в пясъка "SOS за Черно море". Повод за протеста са проектите..
Хилда Казасян и музикантите от Плевенската филхармония представят днес в Харманли , в Народно читалище "Дружба 1870" , от 19:00 часа концерт-спектакъла "Светът на киното в музика". След успеха на проекта "Да послушаме кино" , който беше награден с "Кристална лира" , екипът продължава музикалното си пътешествие със знакови теми от..
Днес е крайният срок за подаване на кандидатури за участие в първите национални награди "Тийн Тайм" на Българското национално радио. Проектът се реализира с подкрепата на регионалния център на ЮНЕСКО в София за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под мотото "Създавай! Не наранявай". В кампанията могат да участват..
Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря..
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по..
В авторския си концерт композиторът Александър Кандов се връща четиридесет години назад във времето, когато е живял и работил България. В програмата са..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg