Под карантина като под карантина. Всички говорят за това, че като свърши, ще сме по-бедни. А никой не обръща внимание на факта, че може (и има как) и по-богати в духовен аспект да излезем от нея… И понеже лятото е по-социалният сезон, а зимата „предполага и разполага“ с нас, създавайки ни идеалните условия да я съпреживеем като едни задълбочени читатели, в „Аларма“ решихме да започнем и нова онлайн рубрика, посветена на любимите ни книги, автори и преводачи. А че още е зима, не смейте дори за момент да се съмнявате…
Само хвърлете един поглед през прозореца... бррр. Като в „Лед“ на Яцек Дукай. Само че днес ще си говорим не за Дукай и за неговото Министерство на Зимата, а за друг един любимец на четящата (радио)аудитория. Иде реч за аржентинеца Сесар Айра (1949), чието място (не само) в испаноамериканската литература е точно там някъде, където се пресичат световете на Кортасар и на Боланьо, само дето имаме щастието Айра, този „закъснял дадаист, пишещ конвенционални романи“, все още да е сред нас, на този свят, и все още да пише. Автор е на стотина кратки романа (някои от тях едва надхвърлят 100 страници, но пък имат заряда на нещо значително по-мащабно), от които на български познаваме шест – „Светецът“, „Ема, пленницата“ и „Епизод от живота на един странстващ художник“, издадени от „Агата-А“ (в превод на Красимир Тасев) и „Мрамор“, „Как станах монахиня“ и „Разговорите“, издадени от „Лист“ (в превод на Нева Мичева). Именно с Нева Мичева, с която имаме да се „срещаме“ дистанционно в ефир и през следващите седмици на социална изолация, разговаряме тук за неща като предмрамор, китайски супермаркети на ръба на света, каменни жаби, отровно-гаден сладолед, холивудско-украински овчари със скъпи часовници на ръката и т.н. Слушайте-слушайте…
В епизод 567 "Трамвай по желание" среща своята публика с универсалния сценичен талант Атанас Палюшев. Кой е Палюшев? В своя творчески профил Атанас е лирико-драматичен тенор, школуван в класическото пеене. Завършва първо ВИТИЗ, а после и Консерваторията със специалност оперно пеене. Специализира в прочутото Миланско оперно училище към..
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg