Постапокалиптичен свят. Хора няма, а само герои, създадени от нещо магично, които постепенно разбират кои са, къде са и защо са там.
В смутни времена като днешните може би не е много трудно да си представим този сюжет. За момента той е именно това – сюжетът на „Wonder Tales“. Трансмедиен проект, който разказва историите на героите в него. Всички те са създадени от метал и са допълнени от дигитални 3D модели, за които е използван V-Ray софтуера, който неотдавна спечели „Оскар“.
Инсталацията, която Николай Михайлов, режисьор и сценарист на „Wonder Тales“, и скулпторът Чудомир Драгнев създават заедно с екипа на проекта, ще се разглежда с добавена реалност чрез мобилно приложение. Идеята е тя да бъде пътуваща и да включва павилион с три зони. В дългосрочен план екипът иска историята, разказана чрез инсталацията, да прерасне в книжки и анимационен сериал или игра.
„Wonder Tales“ вече има сайт, както и кампания, чрез която да се подпомогне финансирането на артистите. Към тях екипът ще добави и курсове за работа с ученици. Обучението ще включва работа с метал, създаване на дигитални 3D модели и анимация.
Основната мотивация на създателите на „Чудните приказки“ е да припомнят на хората, че боклукът, който създаваме, може да се рециклира чрез изкуство и да разказва истории.
Изкуството може да служи като терапия както за артистите, така и за публиката. То може да лекува, да въздига, да замисля. То е и основното средство, чрез което можем да създадем и разкажем нова история за собствения ни свят, но и за света, в който живеем.
Николай Михайлов и Чудомир Драгнев се изразяват чрез изкуство и искат да помагат и на другите да правят същото. Основната им цел е да работят с хората. Дори в дни на извънредно положение. Чуйте повече за проекта им в звуковия файл.
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Регионалният археологически музей в Пловдив всеки месец организира "Срещи с археологията", насочени специално към хора в пенсионна възраст. Февруари е месецът на любовта и виното, но и на археологията, затова днес ще се състои среща, посветена на траките и виното. Екатерина Илиева, експерт изложби и събития в Регионалния археологически..
6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище . Така започва началото на една от най-значимите институции в културната история на България, която изиграва решаващо въздействие върху..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Преподавателката по български език и литература в Университета в Гент д-р Миглена Дикова-Миланова и нейните студенти, които изучават български език,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg