Ще падне ли демокрацията жертва на извънредните мерки

Продължаващото извънредно положение поставя въпроса за баланса между опазването на общественото здраве, ограничаване на икономическите щети и опазването на човешките права. Дали правителствата у нас и по света се справят с тази нелека задача, или демокрацията бива все по-ограничавана, а човешките права падат жертва на извънредните мерки?

Един разговор с Димитрина Петрова от Българска общност за либерална демокрация (БОЛД), в седмицата, в която научихме, че България запазва печалното си 111 място по свобода на медиите.

В първата част на разговора става въпрос за тревожни тенденции като крайната централизация на власт,  потискането на свободата на словото, злоупотребата с електронно проследяване и лични данни, забраната на различни форми на протест. 

Петрова характеризира обявената в полунощ в почивните дни блокада на София като провал на управлението.

"Хиляди и хиляди хора били напуснали града още в четвъртък, каза тя, но тези хора са излезли от София, спазвайки предишна заповед на министъра на здравеопазването. Те са били пуснати, излезли са като законопослушни граждани, но когато се връщат снощи или днес – вече са потенциални и реални закононарушители.

Хората са хванати в капан – пуснати законно, а не могат да се върнат.

Правото на свободно придвижване може да бъде ограничавано с оглед извънредното положение, но не може да бъде произволно.

Всяко ограничение трябва да е разумно, пропорционално и най-вече изпълнимо. Не може да излезеш от града според съществуващите заповеди, а три дни по-късно да се окажеш нарушител, защото ситуацията се е променила за една нощ.

Заприличва на отмъщение към онези, които са излезли, измества проблемите на извънредното положение и конституира една нова група виновници, наред с ромите, които са блокирани, а това е строго забранено, включително в извънредни ситуации, според Комитета по човешките права към ООН."