Комета

„Златиста светлина над теб показва откъде пристигаш.

Очите ти излъчват вълшебство към онзи, който те погледне.

Всички се въртят около теб, чудят се каква си, къде съм те намерил…

… Летиш като комета, носиш се в призрачен танц,

Замаян съм, напълно съм опиянен, но ти си тук,

по този златен прах вървиш по своя дълъг път…“

Приблизително това пее Йън Гилън във Fireball (Комета), песента, с която започва едноименният албум на британската група „Дийп Пърпъл“. Годината е 1971-ва. През лятото излиза дългосвирещата плоча Fireball. Част от музикантите не са доволни от продукцията заради нервното напрежение при записите, менажерския и фирмен натиск за повече концертни участия (по това време групата е истинска златна кокошка в шоу бизнеса) и на този фон певецът на „Дийп Пърпъл“ Йън Гилън заявява, че Fireball любим негов албум! Не само на него, бихме добавили. Взривни триминутни парчета като Fireballса редки случаи в рок историята. В тях за малко време в бързо темпо се случват много неща, а подобна концентрирана мощ трудно се постига.

Такъв ореол има и песента „Илюзия“ на ФСБ (Румен Бояджиев, Константин Цеков, Александър Бахаров, Иван Лечев, Петър Славов). И сигурно Кометата на „Дийп Пърпъл“ след 10 години е предизвикала музикантите от Формация Студио Балкантон да започнат албума си „78 оборота“ тъкмо с по-кратката и от три минути виртуозна и неповторима тяхна „Илюзия“ – бисер в българския рок: 

„Ден след ден все я чаках,
всичко в мен в плен отдадох,
сън ли би или илюзия?

В този миг, тъй безкраен,
никой друг поглед таен
не знае как изглежда тя.

Скитах се дълго и без път отъпкан,
с факел във нощта,
мамих се само с този огън пален
в мен от любовта!

Бях видял в малка мида
бисер бял, недокосван,
сън ли бе или илюзия?

В този свят необятен
само с теб, бисер таен,
ще знаем как изглежда тя.

Може би имаш само образ странен,
факел си в нощта,
може би мамиш само с огън, пален
в мен от любовта…“

текст: Даниела Кузманова; музика: Румен Бояджиев, Константин Цеков, Александър Бахаров; аранжимент: ФСБ, 1981