В съботната вечер програма „Христо Ботев“ трябваше да излъчи директно поредното традиционно съботно матине, което Метрополитън опера предлага на меломаните от целия свят. Както вече е добре известно, на 12 март кметът на град Ню Йорк обяви извънредно положение поради заплахата за здравето на населението, свързана с епидемията от коронавирус. В Ню Йорк бяха забранени всички събития, на които присъстват повече от 500 души, вследствие на което ръководството на Метрополитън опера обяви, че всички спектакли на театъра са отменени до края на сезона. За щастие екипът на Мет е направил резервни записи на спектаклите от текущите постановки и предостави на Европейския съюз за радио и телевизия запис на „Мария Стюарт“ от Гаетано Доницети от 19 януари 2013 година, който може да слушате на 9 май от 20 часа.
В ролите са Джойс Ди Донато като Мария Стюарт, Елза ван дер Хейвър като Елизабет, Матю Поленцани като Робърт Дъдли, Матю Роуз като Джордж Талбът, Джошуа Хопкинс като Лорд Уилям Сесил, Мария Цифчак като Анна Кенеди. Солистите, хора и оркестъра на Метрополитън дирижира Маурицио Бенини.
В „Мария Стюарт“ историята е слабо базирана на живота на Мария I Стюарт, кралица на Шотландия, а по-късно кралица на Франция като съпруга на Франсоа II. Мария Стюарт е претендентка и за английския престол, но заради предполагаемото си участие в заговори срещу Елизабет I, е осъдена за държавна измяна и е екзекутирана. В реалността двете кралици никога не са се срещали.
След като гледа пиесата на Шилер, Доницети се свързва с известния либретист Феличе Романи, който през 1830 е написал либретото за „Анна Болейн“. След феноменалния успех на заглавието композиторът иска отново да привлече Романи, защото желае силна и въздействаща тематика за творбата си. Либретистът отбягва това предложение, тъй като в този момент не иска да пише за театри.
Доницети се свързва с Джузепе Бардари – 17-годишен студент по право, без никакъв предишен опит. Той работи в близък контакт с композитора, който му дава точни наставления и дори сам пише някои сцени. Бардари разчита и на брилятния превод на Шилеровата творба, направен от Андреа Мафей. Принуден да премахне почти всички политически и религиозни препратки от пиесата и да намали броя на действащите лица от 21 на 6, в либретото той добавя любовната история на Мария Стюарт и Робърт Дъдли I граф на Лестър, фактологически недоказана.
Либретото описва и измислената среща между Мария и Елизабет чрез много драматична конфронтация. Тя е изключително нужна за драматургичната структура както на пиесата, така и на операта и е отражение на сблъсък, останал в историята, запечатан в писмата, които кралиците са си изпращали.
Образът на Мария Стюарт е много привлекателен и експлоатиран в различни произведения на изкуството.
Двайсет години след пиесата на Шилер, през 1820 Уолтър Скот пише историческия роман „Абатът“, а малко повече от век по-късно на книжния пазар излиза биографичен роман от Стефан Цвайг.
Сред най-старите познати творби е епическата поема от края на 14-ти век – „Вълшебна кралица“ на Едмънд Спенсър, която включва и алегорично представяне на конфликта между Мария Стюарт и Елизабет I.
Йосиф Бродски също е вдъхновен от шотландската кралица и пише своите „Двадесет сонета за Мария Стюарт“.
Освен Шилер, пиеса има и Максуел Андерсън от 1933, а сред известните музикални творби, посветени на живота на Мария Стюарт, е вокалният цикъл опус 135 на Роберт Шуман.
Примерите от кинолентите са много, но един шедьовър заслужава специално внимание – „Mary of Scotland“ от 1936 с Катрин Хепбърн в главната роля. Други известни кино продукции са от 1959 с Мария Мобан Роже Коджио и от 1971 с Ванеса Редгрейв.
Съдържание на операта „Мария Стюарт“ от Гаетано Доницети
Във втората част на предаването ще прозвучи фрагмент от легендарен запис на „Анна Болейн“, с участието на Джоун Съдърланд, Сузане Ментцер, Самюел Рейми, Джери Хадли, Бернадет Манка ди Ниса, хора и оркестъра на Уелската национална опера под палката на Ричард Бонинг.
Музиката, която може да слушате на финала на оперната вечер е от „Роберто Деверьо“. В ролите са Бевърли Силс, Роберт Илошфалви, Питър Глосъп, Бевърли Уолф, Кенет Макдоналд, Дон Гарард, Гуин Хоуел, Ричард Ван Алън. Солистите, Амброзианския оперен хор и Кралската филхармония дирижира Чарлз Макерас.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg