Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Лоенгрин“ от Байройтския фестивал

Снимка: bayreuther-festspiele.de

През 1876 г. Рихард Вагнер кани на първото издание на Байройтския фестивал. И до днес там се събират почитатели на класиката. Но те отиват не само заради музиката, а и заради традицията, уникалната акустика на театъра, специалната възможност да преживееш „от извора“ Вагнер – една от най-творческите, влиятелни и противоречиви личности в културната история на човечеството.

В предаването „На опера в събота“ на 16 май от 20 часа ще чуете документален запис от 26 юли миналата година на спектакъл на „Лоенгрин“ от прочутия Вагнеров фестивал под палката на Кристиан Тилеман.

„Лоенгрин“ се появява на бял свят в края на март 1848 г. Първоначално Вагнер завършва третото действие, после първото и второто, накрая идва ред и на въведението. Творбата е приета в репертоара на Дрезденската опера, където композиторът е диригент, но премиерата е на 28 август 1850 г. във Ваймар под диригентството на Ференц Лист и без присъствието на автора. Макар и невероятно, но през това време Вагнер е в изгнание в Швейцария поради участието си в Дрезденското въстание от 1849 г. Той чува за пръв път операта си едва 11 години по-късно в постановка на Виенската държавна опера.

През 1850 г. в Лайпциг излиза от печат и неговото есе „Изкуството на бъдещето“, в което описва възгледите си за операта като „тотално произведение на изкуството“ (Gesamtkunstwerk), обединяващо и управляващо различните изкуства (музика, песен, танц, поезия, изобразително изкуство и сценография). Защото инструменталната музика, според него, достига своя апогей в последната Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен и всеки процес след това е възможен само с изразните средства на всички изкуства. От позиция на днешния век могат да се открият някои пророчески аспекти в тази философия, като се имат предвид някои съвременни синтезни форми на изкуството.

Либретото е на самия Вагнер, който проучва старинните „лебедови“ легенди. Сред първоизточниците за „Лоенгрин“ е поема от средновековния рицар-поет Волфрам фон Ешенбах, известната приказка на братя Грим „Лебедовият рицар“, както и един средновековен ръкопис, издаден през 1813 г. под името „Баварският Лоенгрин“. Събитията в операта се развиват в град Антверпен през първата половина на Х в.

Изпълнителски състав:
• Лоенгрин – Клаус Флориан Фогт, тенор
• Хайнрих Птицелов, германски крал – Георг Цепенфелд, бас
• Елза фон Брабант, принцеса – Камила Нилунд, сопран
• Херцог Готфрид, неин по-малък брат – без пеене
• Фридрих фон Телрамунд, граф на Брабант – Фридрих Конечни, баритон
• Ортруд, негова съпруга – Елена Панкратова, мецосопран
• Кралски вестител – Егилс Силинш, бас
• Четирима брабантски рицари: тенори – Михаел Гнифке, Тансел Акзейбек; баси – Марек Райхерт, Тимо Рийхонен
Байройтски фестивален хор
Байройтски фестивален оркестър
Диригент – Кристиан Тилеман

Съдържание на операта „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Открива се 55-ото издание на международния фестивал "Софийски музикални седмици"

От 23 май до 1 октомври в два модула – пролетен и есенен (първият повече симфоничен и хоров) ще продължи тазгодишното 55-о издание на фестивала "Софийски музикални седмици". Многобройни международни гости и изявени имена ще представят палитра от камерни и симфонични концерти, хорови и дуетни изпълнения. Акценти с подбрани произведения, композитори,..

публикувано на 22.05.24 в 10:09

София Главопулу – една от дамите на Балканите в "Ритъмът на Балканите 9" на ОНМ на БНР

Оркестърът за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов представи "Ритъмът на Балканите" – един от най-успешните си концертни проекти, който вече 8 издания прескача граници и събира на българска сцена едни от най- изявените музиканти на Балканите. 9-ото издание, тази година, представи дамите на Балканите, с великолепен подбор на..

публикувано на 22.05.24 в 08:20
Фридрих Велики свири на флейта, а Карл Филип Емануел Бах му акомпанира

Музиката на Фридрих Велики

Пруският крал Фридрих II (1712-1786), известен още като "Велики", е не само   успешен военачалник и щедър патрон на изкуствата, но и умел флейтист и автор на голямо количество инструментални творби, сред които над 120 сонати за флейта и континуо и 4 концерта за флейта и струнни. Роден през 1712 г., Фридрих от рано проявява по-голям интерес..

публикувано на 21.05.24 в 09:05

Kласика в жанра – Глен Хюз се завръща в София

А сега да станем! Шапки долу! Защото влиза един ритащ същински хард рок колос, класик. Казват, че жив класик бил онзи, дето, като го срещнеш, си викаш: "Божичко, тоя още ли е жив!". Да, жив е гигантозавърът, който гордо носи името Глен Хюз . Голям приятел на България и герой, който си сверява часовника с миналото в името на бъдещето. А той още го..

публикувано на 20.05.24 в 14:37

От ноти към багри: Художествено пътешествие с маестро Мичо Димитров

За душевността на цигуларя, който импровизира с четката и палитрата – разговор в ефира на предаването "Нашият ден".  Цигуларят и педагог маестро Мичо Димитров откри самостоятелна изложба в столичната галерия "Икар". Експозицията съдържа 40 живописни платна и ще бъде подредена от 30 април до 30 май. В изложбата могат да се видят творби на автора..

обновено на 20.05.24 в 10:44