През 1876 г. Рихард Вагнер кани на първото издание на Байройтския фестивал. И до днес там се събират почитатели на класиката. Но те отиват не само заради музиката, а и заради традицията, уникалната акустика на театъра, специалната възможност да преживееш „от извора“ Вагнер – една от най-творческите, влиятелни и противоречиви личности в културната история на човечеството.
В предаването „На опера в събота“ на 16 май от 20 часа ще чуете документален запис от 26 юли миналата година на спектакъл на „Лоенгрин“ от прочутия Вагнеров фестивал под палката на Кристиан Тилеман.
„Лоенгрин“ се появява на бял свят в края на март 1848 г. Първоначално Вагнер завършва третото действие, после първото и второто, накрая идва ред и на въведението. Творбата е приета в репертоара на Дрезденската опера, където композиторът е диригент, но премиерата е на 28 август 1850 г. във Ваймар под диригентството на Ференц Лист и без присъствието на автора. Макар и невероятно, но през това време Вагнер е в изгнание в Швейцария поради участието си в Дрезденското въстание от 1849 г. Той чува за пръв път операта си едва 11 години по-късно в постановка на Виенската държавна опера.
През 1850 г. в Лайпциг излиза от печат и неговото есе „Изкуството на бъдещето“, в което описва възгледите си за операта като „тотално произведение на изкуството“ (Gesamtkunstwerk), обединяващо и управляващо различните изкуства (музика, песен, танц, поезия, изобразително изкуство и сценография). Защото инструменталната музика, според него, достига своя апогей в последната Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен и всеки процес след това е възможен само с изразните средства на всички изкуства. От позиция на днешния век могат да се открият някои пророчески аспекти в тази философия, като се имат предвид някои съвременни синтезни форми на изкуството.
Либретото е на самия Вагнер, който проучва старинните „лебедови“ легенди. Сред първоизточниците за „Лоенгрин“ е поема от средновековния рицар-поет Волфрам фон Ешенбах, известната приказка на братя Грим „Лебедовият рицар“, както и един средновековен ръкопис, издаден през 1813 г. под името „Баварският Лоенгрин“. Събитията в операта се развиват в град Антверпен през първата половина на Х в.
Изпълнителски състав:
• Лоенгрин – Клаус Флориан Фогт, тенор
• Хайнрих Птицелов, германски крал – Георг Цепенфелд, бас
• Елза фон Брабант, принцеса – Камила Нилунд, сопран
• Херцог Готфрид, неин по-малък брат – без пеене
• Фридрих фон Телрамунд, граф на Брабант – Фридрих Конечни, баритон
• Ортруд, негова съпруга – Елена Панкратова, мецосопран
• Кралски вестител – Егилс Силинш, бас
• Четирима брабантски рицари: тенори – Михаел Гнифке, Тансел Акзейбек; баси – Марек Райхерт, Тимо Рийхонен
Байройтски фестивален хор
Байройтски фестивален оркестър
Диригент – Кристиан Тилеман
Съдържание на операта „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер
Plovdiv Jazz Fest подготвя своето 11- о издание, което ще се състои от 7 до 9 ноември в Пловдив. За поредна година един от най-значимите джаз фестивали в страната дава възможност на българската публика да се срещне с някои от големите имена в света на джаза днес. Всяка фестивална вечер от 7 до 9 ноември в Дом на културата "Борис Христов" в..
16 октомври Концерт на Андре Шуен (баритон) и Даниела Хайде (пиано). 3.00 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Четири сериозни песни (Vier ernste Gesänge), оп. 121: "И човек е подобен" (Denn es gehet dem Menschen); 2. "Обърнах се и погледнах" (Ich wandte mich und sahe an alle); 3. "О, смърт, как си горчива" (O Tod, wie bitter bist du); 4. "Ако говорех с..
Българската арфистка, пианистка и композитор Росица Милевска се завръща в София със специален концерт, в който ще представи своя нов проект Double Vision. На сцената с нея ще застане френският барабанист Седрик Льо Дон – музикален партньор, с когото се изявяват заедно на престижни фестивали и клубове по целия свят. Албумът Double Vision предстои да..
След успеха на авторския спектакъл "Моят глас" легендата на българската джаз и поп сцена Камелия Тодорова се завръща пред публиката в “Топлоцентрала” с нов музикален проект – "Моите песни“. Ако "Моят глас" e личен разказ, в който музиката се преплита със слово, то в "Моите песни" разказът е само музика в нова мултимедийна среда – жива, искрена и..
Има фестивали и фестивали. Има обичайно хубави и интересни, а има и такива, в рамките на които има много търсене, много намиране, много премиери, специално написано творби и оригинални концепции. "Дните на виолата" са от точно този тип фестивали. Започнали през 2015 по идея на проф. д-р Владислав Андонов (преподавател по виола, разбира се) от..
Фестивалът на съвременната българска керамика се наложи през последните години като най-голямото и обединяващо събитие, което мотивира художниците..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува д-р Меги Попова – преподавател по философия на политиката и правото в Софийския..
"10 разказа за съвременното изкуство" е цикъл лекции на художника Правдолюб Иванов, който започва на 15 октомври в пространството на "Център 24"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg