"Работите му събираха хората заедно, се казва в изявлението по повод смъртта на световноизвестния артист Кристо на официалната фейсбук страница, която го представлява. Роденият в Габрово през 1935 г. Христо Явашев почина на 84 години в Ню Йорк.

Кристо живя пълноценно, той не само мечтаеше за невъзможното, но и го създаваше" - се казва още в изявлението.

"Шекспир ни каза, че "целият свят е сцена", Кристо ни показа, че светът е арт-галерия. Той не се интересуваше от стерилните бели стени на съвременните музеи, където обектите съществуват откъснати от всекидневния живот - пише Уил Гомперц, в Би Би Си.

Ето какви размисли на Кристо са съхранени в Златния фонд на БНР:

"Всичките така наречени провинциални проекти, които направих през последните 30 години, са проекти, в които присъствието на човека е изключително явно. Те живеят там, начинът им на живот на това място. Те са фермери или работници в ранчо. Цялата работа е замислена да отрази присъствието на човека и неговото обкръжение и то не само естествената му среда, защото го заобикалят много, много направени от хората обекти".

Той искаше да превърне ежедневието в изкуство, да накара хората да погледнат отново и да помислят пак върху обкръжаващото ги - правеше го, опаковайки сгради като Райхстага в Берлин или големи части от австралийското крайбрежие - превръщайки масивните, хладни структури в чувствени, крехки скулптури."

Кристо винаги работеше в сътрудничество със съпругата си Жан-Клод. Двамата се срещат в Париж през 1958 г. Три години по-късно осъществяват първия си по-мащабен проект,  покривайки в сиво платно барели нефт на пристанището в Кьолн.

На следващата годинна те барикадират с барели от нефт една парижка улица, наричайки работата си "Желязна завеса". Това ги поставя на арт  кратата, работите им започват да се представят от прочутата галерия "Кастели" в Ню Йорк.

През 1972 г. Кристо и Жан-Клод създават Вали Къртън, издигайки 14 хил. метрова оранжева завеса през Рифъл Гап, каньон в Колорадо, а буря я унищожава само няколко дни след издигането й.

Всички работи на Кристо и Жан Клод са създадени, за да бъдат временни. "Художниците и преди всичко архитектите - търсят трайността - казва той. - Аз - не. Харесва ми да не оставям нищо след себе си. Това изисква кураж", цитира твореца британският "Гардиън".

Една от най-прочутите и зрелищни работи на Кристо  е опаковането на Райхстага. Екипът на художника покрива немския парламент в алуминиево фолио, шест години след падането на Берлинската стена.

"Това беше едно от най-красивите неща, които съм виждал, казва тогава творецът пред "Гардиън. - Стотина скални катерачи висяха от въжета по фасадата и бавно разгъваха огромните сребристи завеси. Нямаше кранове, нямаше машини, само хора, изпълняващи нещо като въздушен балет. Беше 1995 и огромни тълпи се събираха да гледат. После, когато беше заръшено, те пак дойдоха за да срежат платната." Опасявайки се да не банализира творбата, Кристо забранява Тримата тенори да изнесат концерт пред опакованата сграда.

Работите на двойката се финансират най-вече чрез продажба на предварителните скици. Артистичният дует е известен и с това, че отказва спонсорство. "Винаги сме били добри в преговорите. И се налагаше да бъдем, иначе проектите ни никога нямаше да бъдат реализирани. Но винаги сме били добри и в това да накараме банките да ни осигурят кредит."

Жан Клод почина през 2009 г. по това време двойката планираше да покрие Триумфалната арка в Париж, проект, който вероятно ще бъде реализиран през септември 2021 г. в съответствие с желанието на Кристо.
"Ние вземаме назаем пространтство и създаваме безредие за няколко дни", казва Кристо в свое интервю.

В изявлението за смъртта му се цитира и писмо на Кристо от 1958 г, в което той пише: "Красотата, науката и изкуство винаги ще триумфират".